Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
Телефонът иззвъня в 14:37 ч. и секретарката веднага прехвърли разговора.
Сергей Голицин погледна часовника си — тъкмо навреме. Вдигна слушалката и излая:
— Е?
— Добра новина, пристигнаха — каза гласът. — Всичко е под контрол.
— Значи са в ръцете ви.
— Още не. На пиацата за таксита са, на около метър от Владимир и Катя. Всичко върви по план, нещата се подреждат чудесно. Ще ви позвъня пак след няколко минути, когато свършим работата.
— Гледай да не оплескате нещо — изпръхтя презрително Голицин.
— Спокойно. Нищо няма да оплескаме.
Дълга пауза. После Голицин, който едва сдържаше вълнението си, попита:
— Имаме ли аудио връзка?
— Разбира се. Микрофоните са последна дума на техниката. Ще получавате по линията кристален звук, можете да си го прослушате от високоговорителя на телефона. Преди час изпробвах връзката със секретарката ви. Всичко е наред. — Нова пауза, после гласът добави: — Владимир лично ще се заеме със задачата. Ще бъде доста шумно.
— Така ми харесва! — Голицин затвори очи и се усмихна замечтано. — Искам да чуя всеки звук!
3
Възрастната дама с птичето лице най-отпред на опашката тръсна чантите си на шофьора и немощно пропълзя през отворената задна врата на синьото беемве, на което отстрани с едри букви пишеше „ТАКСИ“.
Двойката непосредствено преди Елена и Алекс пристъпи крачка напред; в този момент един черен мерцедес, който изчакваше малко встрани с работещ двигател, потегли рязко, сви пред колоната таксита и закова спирачки на една педя от стоянката. Владимир, облечен в черните дрехи с бяла якичка на католически свещеник, огледа припряно обстановката, след което със замах отвори задната врата, докато Катя, предрешена като монахиня, насочи в лицето на Алекс грозния черен пистолет, който по чудо се бе появил в ръката й изпод гънките на расото.
Партньорът й се извърна назад и на чист руски каза на Алекс:
— Избирай: качвате се и двамата в колата или умирате тук и сега.
Алекс срещна погледа му; нямаше никакво съмнение, че този тип ще изпълни заканата си. След миг на размисъл той каза.
— Хубаво, ще дойда с вас. Но младата дама ще я оставите на мира. Не я познавам, не е с мен.
— Не се прави на глупак, Коневич! Катя ще убие теб, жена ти или и двама ви. За нас е все едно.
Алекс замръзна. Тия двамата ги познаваха. Мъжът го бе нарекъл по име, знаеше, че Елена му е съпруга. В продължение на три години той се бе подготвял за този миг. Бе сънувал, че нещо подобно се случва, и се бе събуждал, скован от страх. А сега, когато най-после то се бе случило, не знаеше какво да мисли и как да реагира.
Едрите лапи на Владимир се стрелнаха напред и сграбчиха Елена за шията, той я завъртя като кукла, пръстите на едната му ръка се плъзнаха под брадичката й, с другата я подпря отзад за тила. Отначало тя се извиваше и се опитваше да се съпротивлява, но Владимир беше огромен и много силен. Стисна я леко за шията и Елена извика задавено от болка.
Владимир се обърна към Алекс:
— Чувам, че си имал черен колан. Тогава сигурно знаеш тази хватка. Едно малко движение на тялото ми, и вратът й ще се прекърши като съчка. А сега, ако обичаш, качвай се в колата.
Точно както бяха очаквали, Алекс се подчини без колебание и повече приказки. Миг след това мъжът блъсна Елена на седалката до него и тя се стовари тежко, като почти го закри с тялото си. Мъжът явно знаеше какво прави — смяташе да я използва като буфер срещу ръцете на Алекс, когато се настани от другата й страна. Жената с монашеското расо, която можеше да бъде всичко друго, но не и Божа служителка, седна отпред, извърна се на една страна и насочи пистолета в главата на Алекс.
Шофьорът — техен съучастник, неведнъж участвал в подобни операции — пусна съединителя и колата потегли с припрян писък на гуми. Никой не продумваше. Сякаш по даден знак жената от предната седалка премести пистолета от Алекс към Елена. Мъжът с дрехи на свещеник каза на Алекс:
— Вдигни нагоре ръце, една до друга.
Алекс се подчини, мъжът се пресегна през Елена и стегна дебели найлонови ленти вместо белезници най-напред около неговите китки, после и около китките на Елена.
След кратка пауза Алекс попита:
— Какво искате от нас?