Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
„Изглежда, че в Аркашон ще е в безопасност“ — помисли си с надежда Нюмън. Зачуди се, дали полицията е задействала след анонимното му обаждане в префектурата на Бордо. Беше се обадил от пощата, преди да тръгне към бар „Рококо“, и бе съобщил за катастрофата на закрит фургон „Берлие“. Беше им казал и как да стигнат до мястото. Чии ли тела щяха да открият вътре?
7.
Генерал Шарл дьо Форж седеше на високия стол, а ръцете му лежаха на страничните облегалки, докато изстрелваше въпросите си към майор Леми, застанал срещу него от другата страна на огромното бюро. Беше рано вечерта и настолната лампа — единственото осветление в стаята — изостряше чертите на навъсеното лице на Леми.
— Значи катастрофа. Много неприятно, наистина. Нюмън измъкна ли се?
— Само временно, сър. Една малка армия от наши хора, облечени цивилно, наблюдава летището и главните железопътни гари. Всички имат описанието му.
— А фургонът?
— Всичко е наред. Телата са откарани на обичайното място.
— А онзи шпионин? Анри Бейл ли беше името му? Разбрах, че имал любовница.
— Апартаментът й е под наблюдение. Надявам се скоро да получа сведения за арестуването й. След разпита й — насилствен, ако се наложи, ще се отървем от нея.
Дьо Форж стана и заобиколи бюрото с ръце на гърба. Закрачи бавно напред-назад из дългата стая.
— Подробностите са това, на което трябва де се обръща най-голямо внимание. Никога не го забравяйте, Леми.
— А това, което не мога да разбера, генерале, е защо се съгласихте да се срещнете с Нюмън, а след това променихте мнението си за него и решихте другото.
— Защото умея да усещам хората. Надявах се, че една статия в „Шпигел“, представена през моя поглед, би прибавила още към и без това нарастващото напрежение и объркване в Германия. По-късно видях, че Нюмън е настроен враждебно. Решението ми, както винаги, беше логично. А сега ще говоря с войската си…
Добре нахранени, командирите на танковете се бяха събрали в учебната зала. Дьо Форж често цитираше Наполеон. Една от любимите му максими беше: „Армията марширува със стомаха си.“ Дьо Форж бе гръмко поздравен, когато се появи в пълна униформа върху подиума в края на залата. После войниците запяха:
Млъкнаха, когато Дьо Форж стегна рамото си и вдигна ръка с дланта нагоре. Войниците, които бяха скочили на крака при появата му, седнаха и се наведоха напред. В края на първия ред лейтенант Бертие, слаб и русокос, подстриган много късо, внимателно наблюдаваше командира си.
— Войници на Франция — започна Дьо Форж, а гласът му сякаш хипнотизираше, — времето за действие наближава. Париж, а не Берлин ще стане столицата на Нова Европа. И за това ще допринесат вашето умение и вашата смелост. Вие не сте сами — помощта ви в прибирането на реколтата ще ни осигури подкрепата на фермерите. А освен това имаме и високопоставени приятели в Париж. Вие сте желязната бариера, в която чуждоземната измет ще разбие мръсните си черепи…
Наложи се да спре, защото публиката избухна в буря от викове и ръкопляскания. После продължи да говори половин час — генералът бе роден оратор, красноречив и убедителен. Кулминацията в речта му, която почти подлуди залата, беше типична за него:
— За мен не правите нищо, както добре знаете. Правите го за Франция!…
Изчака три минути със сериозно и сдържано изражение да стихнат възторжените аплодисменти, стиснал ръце зад гърба си, после слезе от подиума и излезе през страничната врата, където го чакаше майор Леми.
— Те биха умрели за вас, генерале — каза Леми.
— Може и да им се наложи. А сега ме закарай до вилата на госпожица Джийн Буржойн. Имам нужда от активна почивка.
Дьо Форж беше женен, но рядко навестяваше жена си Жозет. Тя живееше в Бордо в скъп апартамент и уреждаше салонни празненства за влиятелни личности и знаменитости от артистичния свят. Беше се оженил за нея, защото по онова време баща й бе министър на отбраната. Крачка напред в кариерата.
Джийн Буржойн беше привлекателна англичанка, чиято жизненост привлече Дьо Форж на правителствения прием в Париж, където се срещнаха за пръв път. Винаги, когато бе държал реч, изпитваше нужда да я види. Докато караше към вилата, Леми погледна шефа си. Дьо Форж се бе втренчил в пътя и разкриваше пред очите на началника на разузнаването прословутия си профил.
— Умно постъпихте, генерале, когато споменахте за приятелите в Париж. Това вдъхва доверие. Пък е и истина.
— Не би било разумно да споменавам съюзници, по-силни от самите нас. Генерал Лапоант е най-влиятелният член на „Черният кръг“ след мен.