Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
— Кой според вас може да е предал Анри, в случай че е вършил нещо против френската държава?
— Кажи ми защо той избра да работи в бар „Маями“ — на свой ред попита Нюмън, като скръсти ръце и се облегна на плота.
— Никога не ми е казвал. Но често се срещахме там. Понякога сядах на някоя от масите, докато му свърши смяната. В този бар ходят много френски офицери от армията. Имах чувството, че се интересува от тях.
— Задаваше им въпроси?
— Да, понякога. Най-обикновени въпроси, изглеждаше, че просто се опитва да бъде любезен. Дали били в отпуск, ей такива неща. — Тя се намръщи. — Сега се сетих, малко преди агентите да го арестуват, той обслужи двама френски лейтенанти. Не ме виждаше, но бях наблизо. Нали знаете как в претъпкан бар изведнъж, без причина, настъпва кратка тишина.
— Да, много добре.
— Същото стана и тогава. Чух единият от офицерите да казва на другия, че бил в някакво специално подразделение, че скоро щял да бъде в Париж — но не на почивка. Тази забележка привлече вниманието на Анри.
— Моето също. Но откъде знаеш, че Анри е бил заинтригуван?
Тя седна върху барплота, а дългите й крака се залюляха.
Изглеждаше замислена или замечтана.
— Зная, защото тогава вече го познавах добре. Познавах и най-малкия му жест. Анри бършеше някаква чаша, докато офицерите разговаряха. Движенията му бяха много бързи. Когато лейтенантът каза онова нещо, той за миг престана да търка чашата, а после отново започна, още по-старателно.
— Ясно.
И друго беше ясно за Нюмън — вече се досещаше как са разкрили Кари. Попрекалил с ентусиазма — разговори с офицерите, уж най-обикновени въпроси… Някой обаче е съобщил за интереса му.
— Да седнем на дивана в стаята — предложи Изабел. Очите й се бяха замъглили.
Нюмън се смръщи, когато тя изгаси лампата, преди да отвори вратата, и я последва. Явно бе успял да я заинтригува. Нюмън усещаше, че под външното си спокойствие жената беше възбудена. И нищо чудно, като се има предвид на какво я беше подложил.
Движеше се близо до нея, за да не се блъска в мебелите, докато очите му привикнаха към тъмнината. Изабел се приближи до високия прозорец, погледна надолу през завесите и замръзна. Нюмън видя как се скова силуетът й.
— Какво има? — попита той и бързо се приближи до нея.
— Мъжете при входа на онзи магазин. Това са агентите, които отведоха Анри.
— Сигурна ли си?
— Да. Познах високия по движенията, когато се обърна да каже нещо на по-ниския. Това са те, Робърт! Може ли да те наричам Робърт?
Нюмън се бе загледал надолу към улицата. Знаеше, че температурата отвън е арктическа, отчиташе и вледеняващия вятър. Тогава защо двама мъже ще стоят на улицата срещу входа на жилищен блок? Приятели, срещнали се случайно? Тогава биха се отправили към най-близкото заведение. Нюмън погледна в двете посоки на тясната улица. Една-единствена кола — рено, беше паркирана на около четиридесет метра от мъжете. Без да сваля ръкавиците си, по-ниският пъхна ръце в джобовете на палтото, сви рамене и се загледа във входната врата.
— Сигурна съм, че са те — настоя Изабел. — Бях близо до тях, когато се приближиха към Анри. И тогава бяха облечени по същия начин.
— В „Маями“ някой знае ли адреса ти?
— Главният барман. Веднъж бях забравила един копринен шал. Обадих му се, той каза, че са го намерили, и попита за адреса ми — към шала беше прикрепена много скъпа халка. Накара ме да повторя адреса, когато отидох да си го взема.
— И сигурно знаеше, че си приятелката на Анри?
— Не може да не го е разбрал.
— Трябва да напуснеш това място. Още тази нощ. Можеш ли да идеш в Аркашон и да останеш при майка си? Ще те закарам до там. Искаш ли да си приготвиш багажа? Веднага…
— Чакай, Робърт, толкова много въпроси…
— Приятелите ми казват Боб. Е, можеш ли?
— Да, но не при майка ми. Там имам сестра със собствен апартамент, където мога да остана. Люсил, сестра ми, е в чужбина и ключовете са у мен. В рекламната агенция сега е по-спокойно и мога да си взема двуседмичен отпуск. Ще им се обадя по телефона и ще им кажа, че заминавам за Сен Тропе. Мога да си събера нещата за десет минути, дори и за по-малко.
— Има ли някакъв начин да стигнем до колата ми, без да минаваме през главния вход? Тези мъже не са агенти на тайните служби — те са много по-опасни. В тайните служби не убиват просто така.
— Да, Боб. Сградата има заден вход, който води към алеята. Ключът е в мен.
— Добре. Намери и два остри ножа. Предполагам, че нямаш френско палто, което мога да облека.
— Има едно. В гардероба в спалнята е. Анри го остави. Той беше горе-долу с твоя ръст. Има и шапка, ако искаш. Дано ти станат…