Опасна клопка
- Автор: Палмър Даяна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Опасна клопка». Краткое содержание книги:
Безстрашният таен агент е винаги готов да рискува и да получава всичко, което поиска. Дали обаче този път сам няма да попадне в опасната клопка, която е заложил…
Прекара почти цялата вечер и малките часове на нощта да проследява информацията, която Александър я бе помолил да намери. Един или два пъти стигна до задънена улица и изпадна в отчаяние. Наркобароните сигурно имаха свои си компютърни специалисти, и то от висока класа, щом можеха да правят такива неща.
Накрая намери уебстраница, която даваше информация, поне на пръв поглед, само за най-добрите адреси със сведения за неидентифицирани летящи обекти. Но един от адресите съвпадаше с материала, който бе разпечатала от дискетата на Александър, и бе възможна връзка към наркомрежата. Отваряше страница след страница, ала не намираше нищо повече от шаблонни съобщения за възможни места и дати на приземяване на летящи чинии. Обаче последният адрес съдържаше само една страница с информация, необичайно кратка, и всички места бяха в определена област — Тексас, Мексико и Перу. Но пък Перу бе на един хвърлей разстояние от Колумбия. И докато Колумбия и наркотиците да бяха почти синоними, малко хора извън Агенцията за борба с наркотиците свързваха Перу с наркотрафика.
Бе почти два сутринта и толкова й се спеше, че започна да се смее на собствената си несъобразителност. Ала когато погледна към тази последна уебстраница, изведнъж разбра, че цифрите и местата на кацане на летящи чинии имат някакъв смисъл. Бързо разпечата тази страница.
В разпечатките имаше определена закономерност. Бе толкова очевидно, че направо й вадеше очите. Джоуди грабна един молив и започна да записва цифрите. Оттам бе лесно да ги превърне в букви. Това, което се изписа, бе адрес на електронна поща.
Включи се отново в мрежата, смени самоличността си, за да не оставя цифрови отпечатъци, и използва една хакерска програма, за да намери местоположението на адреса. Сървърът бе чуждестранен, свързан с Перу. Нещо повече, адресът бе в град в Перу на границата с Колумбия. Тя изкопира информацията, без да рискува да я остави на твърдия си диск, и бързо се изключи.
Сгъна листите и ги прибра в чантата си. Легна си, прозя се и се усмихна широко. Александър щеше да бъде впечатлен.
Всъщност той нямаше думи. На паркинга на път за обед прегледа набързо цифрите. Погледът му срещна очите на Джоуди и Александър поклати глава:
— Това е гениално!
— Толкова добре са скрили информацията — съгласи се тя.
— Не, говоря за твоята работа — поправи я той веднага. — Това е много качествена работа, Джоуди. Не се сещам за някой, който би я свършил по-добре.
— Благодаря.
— А ти водиш записки за Броуди Ванс — продължи с прикрита омраза. — Би трябвало той да работи за теб.
Тя прихна, като си представи Броуди с бележник и химикалка, кръстосал крака под полата си пред нейното бюро.
— Няма да му подхожда.
— Ти не подхождаш за работата, която вършиш — настоя Александър. — Когато този случай приключи, искам да се замислиш дали да не си смениш професията. Всяка полицейска служба с отдел за компютърни престъпления ще се гордее, ако те има.
Освен твоята, помисли Джоуди, но не каза нищо. Един комплимент от Александър струваше нещо.
— Може и така да направя — отговори неопределено.
— Това ще ми свърши добра работа — каза той и прибра сгънатите листи във вътрешния джоб на сакото си. — Къде искаш да ядем?
— Обикновено обядвам долу в кафето. Имат един специалитет…
— Къде обикновено обядва шефът ти?
— Броуди? — Тя примигна. — Когато приятелката му е в града, обикновено ходи в един мексикански ресторант, „Ла Ранчерия“. На три преки оттук, близо до северната магистрала.
— Знам къде е. На какво прилича приятелката му?
Джоуди сви рамене:
— Много тъмна, много красива, много шик. Завежда маркетинга за целия югоизточен регион. Наблюдава продажбите на газ и пропан. Ние продаваме в цял свят, разбира се, не само в Тексас.
— Значи пътува до Мексико и Перу — забеляза Александър и се включи в движението.
— Има роднини и в двете страни — обясни тя без особен интерес. — Майка й се пренесе от едно градче близо до границата с Колумбия в Мексико Сити и Кара трябваше да й помогне да организира преместването. Така каза на Броуди. — Намръщи се. — Странно, мисля, че Броуди беше споменал, че майка й е починала. Не обърнах много внимание. Виждала съм я само един или два пъти. Тя води Броуди за носа. Той не е много силен характер.
— Харесваш ли мексиканска храна?
— Ако е истинска, да — отвърна Джоуди с въздишка. — Обикновено ям чили от консерва. Не е същото.