Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Е, какво ще кажеш? — попита тя, нарушавайки мълчанието.
— Смятам, че не можем да си го позволим. Мърсър говори за милиони долари, а ние можем да съберем само триста хиляди, като повечето ще отидат за хонорар за консултантските му услуги. Не съм мислил за техниката, която ще е необходима. — Гласът на Хайд беше унил от чувството за поражение. — Ще трябва да се откажем. И без това вероятността е малка.
— Ако се откажеш, ще направя така, че комисията на Конгреса да те изрита за дванайсет часа. Много интересно ще им бъде да чуят как си се сдобил със снимките от „Медуза“ от Националната разузнавателна служба — изсъска Селоме. — Все някак ще намерим парите.
— Покупката на снимките от Доналд Розен ми струва почти всичко, което имам. Съпругата ми ще ме убие, ако разбере, че за втори път съм ипотекирал къщата.
— Семейните ти проблеми не ме интересуват. Парите ще ни трябват скоро, ако нещата се задвижат. И аз имам разходи. Да си ме чул да се оплаквам? Мърсър е най-добрият ни шанс. Трябва да го подкрепим, а това означава пари. И двамата имаме възможности. Ако се наложи, можем да включим още няколко души. Говорим за един милиард долара възвръщаемост, когато работата бъде свършена. Това заслужава по-голям риск.
— Нещата излизат от контрол.
— Не. Още ги контролираме. Не го забравяй.
— Знам ли… — Гласът на Хайд постепенно заглъхна.
— Какво не знаеш? На път сме да направим голямо откритие, което ще даде тласък на страната и ще осигури работа на хиляди хора. И двамата ще получим каквото искаме, ако не отстъпваме от целта. Трябва да намерим парите, Бил.
— Имаш право — кимна Хайд. — Само не ми харесва, че Филип Мърсър изведнъж реши да ръководи операцията.
— Но нали затова го искахме. Той ще получи каквото желае. От нас зависи всичко да мине гладко.
— Плашиш ме, Селоме. — Хайд я погледна в очите, прозирайки какво се крие зад красивата и външност.
— Хубаво.
Тя бе притиснала Хайд в капан между алчността и страха от разобличаване. За нея той беше само средство за постигане на целта, но беше окуражаващо да знае колко лесно може да го манипулира. Селоме съзнаваше, че е невъзможно, но й се искаше да види какво ще стане, когато съпругата му разбере как мъжът й е изгубил къщата им. Алчното прасе щеше да си получи заслуженото.
Пол Гордън шофираше. Фаровете на стария му плимут прорязваха мрака. Мърсър седеше до него и се потеше в два дебели пуловера, кожено яке и джинси. На краката му имаше наколенки, а в скута — мотоциклетистка каска. Беше ги взел от сина на съседа си.
— Още километър и половина. — Пол погледна Мърсър. — Сигурен ли си, че искаш да го направиш?
На тази уединена отсечка от пътя в централната част на Вирджиния не беше трудно да забележи фаровете на колата, която ги преследваше от Арлингтън.
— Да, Дребосък, сигурен съм. Това е единственият начин.
— Ще кажа няколко добри думи на погребението ти. Наближаваме.
Мърсър си сложи каската. На пътя имаше завой, който минаваше покрай оградата от бели колчета на една от многобройните ферми в окръга. Мърсър знаеше, че малко след завоя има гъста борова гора.
Дребосъка завъртя волана и дръпна ръчната спирачка, за да избегне издайническите стопове. Мърсър нямаше време дори да си поеме дъх. Той отвори вратата, хвърли се на асфалта и се претърколи. Мракът го погълна. Плимутът увеличи скоростта и се скри от погледа му. Раменете го заболяха от удара. Мърсър запълзя към гората и се сниши в храстите, когато мина другата кола. Той забеляза двама смугли мъже в автомобила, който продължи да преследва Дребосъка.
Погледна часовника си, видя, че трябва да чака само няколко минути, застана встрани от пътя и потърка рамото си. Облаци бяха закрили луната и нощните насекоми бръмчаха в равномерен, успокояващ ритъм.
Пет минути по-късно Мърсър съзря фаровете на друга приближаваща се кола. Излезе от гората и видя, че автомобилът спря на двайсетина крачки от него.
— Идвай. Няма да те чакам цяла нощ. Фей и без това се ядоса, че излизам толкова късно. — Дик Хена седеше зад волана на колата на съпругата си, светлосин форд „Таурус“. — През последните няколко дни бях в Ню Йорк, а утре заминавам за Лос Анджелис. Обещах й, че поне тази вечер ще си бъда вкъщи.
Мърсър излезе от сенките и седна на предната седалка. Хена обърна и потегли обратно към столицата.
— Имаш късмет, че Фей те харесва, инак нямаше да съм на това затънтено място, играейки си на шпионин. Искаше да разговаряме по повод вземането на ново куче и не остана доволна, когато ти се обади. Дано да си заслужава.
— Отвлякоха Хари.
— Господи, Мърсър, защо не ми каза по телефона? Какво се случи?