Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Не искаме да бием на очи — настоя Селоме.
— Знаеш какво има предвид тя — намеси се Хайд. — Малък екип, минимално оборудване и максимална секретност. А ти искаш цяла армия.
— Точно така — отсече Мърсър. — Опитах се да го кажа и на двама ви. Селоме, вие казахте, че правителството ви не желае да се включва в минно-геоложките проучвания, а само да контролира работата, нали? Каквито и да са намеренията ви обаче, аз ще ръководя нещата. Аз ще докарам техниката и хората, които подбера. Ако не ви харесва и не сте го очаквали, проблемът е ваш.
— Изненада ни, Мърсър — обади се Хайд. — Трябва ни време да обмислим всичко това.
— Имате време до петък. Тогава ще отлетя за Еритрея. Смятам да бъда в Асмара в събота сутринта, а в района на търсенето — не по-късно от понеделник. Трябва да обсъдим много неща, преди да замина, но това може да почака до утре. Засега започнете работа по осигуряване подкрепата на местното население. Ще ми е необходима, щом пристигна в страната.
— Ами ако послушаме предишния ви съвет и се откажем от проекта?
— Тогава ще повикам неколцина приятели и до месец Еритрея ще бъде разкопана от единия до другия край. Имам връзки и гарантирам, че страната ви ще бъде разорана и вие няма да можете да направите нищо. Утре пак ще говорим.
Мърсър затвори. Беше се задъхал. Излагаше на риск живота на Хари Уайт, като блъфира пред Хайд и Селоме Нагаст, и това го накара да се разтрепери. Нервите му бяха опънати до скъсване. Той набра друг номер.
— Медицински център „Найт“ — отговори секретарката.
— Тери там ли е?
— Доктор Найт е с пациент. Да му предам ли да ви се обади?
— Той играе видеоигри в кабинета си. Позвънете му и му кажете, че го търси Мърсър.
След минута се чу гласът на Терънс Найт.
— Страхотен момент избра, Мърсър. Бях на последното ниво на „Съдба“и трябваше да убия само още двама души.
— Последния път, когато се обадих, положението беше много по-неприятно. Прекъснах половия ти акт с една от медицинските сестри.
— Да. Седмица по-късно тя ме съди за сексуален тормоз, след като разбра, че броят на сперматозоидите в семенната ми течност е твърде малък, за да забременее.
— Точно това харесвам у теб, Тери. Извратеното ти внимание към детайлите. — Мърсър се засмя за пръв път през деня. Тери Найт му беше личен лекар, откакто се премести във Вашингтон. — Пак ще ходя в Африка. Трябват ми гама глобулин и ваксина против холера и мисля, че съм готов за още една имунизация против тетанус. Ще се нуждая и от хапчета против малария за няколко месеца.
— Обичам пациенти, които знаят какво искат. Ще те имунизирам и против полиомиелит. Центърът за контрол върху заболяванията в Атланта разпространи предупреждение, че болестта върлува в по-голямата част от континента. Щом си тръгнал за Африка, ще добавя и кутия с презервативи. Съмнявам се дали ще ти провърви, затова преди да се върнеш оттам, дай ги на някой лекар. Нещо друго?
Мърсър отново се засмя.
— Да. Приготви ми медицински комплект за първа помощ и ми напиши рецепта за морфин и антибиотици.
— А не искаш ли дефибрилатор и преносим скенер? — пошегува се Тери.
— Засега не, може би по-нататък. Утре ще дойда по някое време за имунизациите.
— Аз съм лекарят и аз ще кажа кога да дойдеш.
— Продължавай да играеш „Съдба“, Тери.
— Познанството ми с теб е съдба.
Мърсър разтърка очи. Трябваше да се сети за милион детайли, но мислите му непрекъснато се връщаха към Хари. Уайт беше костелив орех и ветеран от войната, но вече беше на осемдесет години. Мърсър се съсредоточи върху онова, което вероятно преживяваше приятелят му, и използва гнева, за да прогони изтощението и да се опита да разсъждава трезво.
Дребосъка подаде глава в стаята.
— Как си?
— Бил съм и по-добре.
— Знам какво имаш предвид. Съзнаваш ли, че днес е първият ден от дванайсет години, когато Хари не е тук? Господи, едва сега, когато го няма, разбрах колко много го обичам.
— Хари е жив, Пол. Ще го доведа. Каквото и да се случи — заяви Мърсър, но обещанието му прозвуча неубедително.
След като Мърсър затвори телефона, Прескът Хайд и Селоме Нагаст се спогледаха. И двамата мислеха за едно и също. Кабинетът на Хайд във Фоги Ботъм беше добре обзаведен, с картини и старинно бюро, което от поколения беше семейно притежание. Килимът беше дебел, а креслата бяха подарък на баща му от президента Кенеди. Селоме седеше на едно от тях. Беше облечена в семпъл делови костюм.