Кадифе
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кадифе». Краткое содержание книги:
— Ще бъдеш внимателен, нали?
— Естествено — отговори просто той.
На лицето й изгря усмивка и очите й се разшириха. В утробата й лумнаха нови пламъци на наслада и тя се задвижи под него, следвайки силния ритъм на хълбоците му.
Малко преди върха на удоволствието тя избухна в смях — безгрижен, тържествуващ смях на чиста наслада, която го направи блажен. После двамата полетяха в пропастта на екстаза и в продължение на един магичен миг телата им се сляха в едно същество, преди Натаниъл да изпълни обещанието си с болезнено усещане за загуба. Ала Габриел го задържа плътно притиснат до тялото й, краката й останаха увити около хълбоците му, сякаш все още беше дълбоко в нея, когато той се гмурна в морето на висшето удоволствие и се изпразни с мощен тласък. С дрезгав вик той падна върху нея и ръцете й се отпуснаха в знак на пълно удовлетворение.
След минута Натаниъл събра остатъците от силите си, надигна се и легна до нея. Пръстите му се плъзнаха по влажния й корем, лицето му се прилепи в свивката на шията й. Габриел вдигна ръка и помилва гърба му, за да отговори на изразената по този начин благодарност и признание.
— Лудо момиче — прошепна Натаниъл и топлият му дъх помилва шията й. — Това беше безобразно бързо. Аз предпочитам да не бързам толкова. Не е хубаво да се хвърлиш с главата надолу в морето на екстаза.
— И двамата трябваше да утолим мъчителната си жажда — отвърна Габриел със самодоволна усмивка. — Следващия път няма да бързаме.
Натаниъл обърна глава към прозореца. Луната грееше ярко на тъмното небе, звездите бяха също така ясни. До разсъмване имаше цяла вечност и той отново се поддаде на изкушението.
— Тогава не е зле да започнем веднага — промърмори той, надигна се на лакът и бавно плъзна поглед по тялото й, за да запомни всеки сантиметър от него, след като бе задоволил настойчивото си желание.
Кожата й блещукаше млечнобяла и кадифено гладка, опъваше се над гръдния кош и ставаше мека и нежна във вдлъбнатинката на корема. Той сведе глава и езикът му се плъзна в дупчицата на пъпа, а пръстите му се заровиха в копринения тъмночервен гъсталак между бедрата.
Габриел се разтвори с готовност под милващата му ръка, която я извади с леки, но целенасочени докосвания от леността на доволството и отново разпали пламъка на желанието.
— Не, не мърдай — заповяда той, когато тя се опита да отговори на интимните му милувки. — Искам да мина навсякъде, да открия какво ти доставя удоволствие. Искам да чуя гласа на тялото ти.
— В момента е много приказливо — засмя се тя и се протегна като котка, за да го усети по-добре. Ръцете му се движеха умело и търсеха тайните пружини на страстта й. Натаниъл си играеше с нея, наслаждаваше се на реакциите й и си позволяваше отново и отново да я докарва до ръба на висшето удоволствие. Двамата шепнеха и стенеха, викаха от изненада и от наслада и с напредването на нощта еротичното им пътешествие взе неочакван обрат.
Габриел не преставаше да се учудва: всеки сантиметър от кожата й, всяка извивка на тялото й бяха изследвани от мъжа до нея с ненаситна чувственост. Той вече познаваше ушите й, глезените, трапчинките на слабините, разстоянията между пръстите й, всеки отделен нокът. Най-сетне й отдаде собственото си тяло и тя се зае да го изследва със същата сладостна бавност, докато през ума й премина мисълта, че това, което правеха, създава между тях връзка, която много трудно ще бъде разкъсана.
Връхната точка на любовната им игра беше невероятно сливане на две отделни същества, които в опиянението на екстаза загубиха своята индивидуалност и станаха едно. Те се издигнаха заедно и заедно се гмурнаха в пропастта на екстаза, като отново и отново забавяха края на насладата. Неговата кожа беше нейна, нейната — негова, а плътта му нахлуваше в нейната и се съединяваше неделимо с нея.
Нежно прегърнати, двамата се завърнаха бавно в действителността и видяха, че звездите са започнали да избледняват. Утрото идеше и Натаниъл се изтръгна със сила от дяволската магия. Беше време да се върне в своя свят на тъмни опасности и мръсни тайни, да си припомни, че има и бащински задължения, колкото и да не му се искаше да мисли за това.
Откакто бременността на Хелън стана толкова тежка, че тя почти не вдигаше глава от шезлонга, на който си почиваше, той не бе докосвал жена — с изключение на рядкото задоволяване на напиращи сексуални потребности, което в никакъв случай не можеше да нарече физическа любов. Тази нощ обаче нито веднъж не бе помислил за Хелън. Прозрението нахлу в топлата му летаргия като ледена висулка и разруши мирното му задоволство от прекрасната любовна игра, на която се беше насладил с красивата, изкусителна жена, която спеше до него.