Кадифе

— Напълно сте права, мадам — кимна Натаниъл, приседна на леглото до жена си и сложи Джейк на коленете си.

— Имате ли вече имена за малките? — осведоми се достопочтената дама и връчи едното бебе на дъщеря си.

Габриел отвори уста, но Натаниъл я изпревари.

— Дъщеря ни ще се казва Имоджин.

— О, да. На майката на Габи. Много подходящо… Искаш ли да подържиш сестричката си, малкият? — Лейди Дьован обърна добродушното си лице към Джейк. Той много искаше да попита откъде дамата знаеше кое бебе му дава. Нали нямаше представа за къдрицата. Но май не беше учтиво да се пита така. Протегна ръце и прегърна бебето.

— А момчето?

— Уилям — отговори спокойно Натаниъл.

Габриел изведнъж утихна. Уилям — Гийом на френски. Никога не бяха споменавали това име за детето си.

— Вероятно това име е характерно за семейството ви, лорд Прайд? — осведоми се любопитно лейди Дьован.

— Не — отговори все така спокойно Натаниъл. Даваме му това име в чест на един погубен живот.

Той се обърна към Габриел, тя го дари с една от прекрасните си усмивки и в очите й светна пламенна любов.

Историята им беше започнала със смъртта на Гийом — и техният син щеше да им напомня за него.