Мусаши

— Отлично хрумване! Превъзходно!

— И да не пропуснете нещо — подкани го Осуги, преди да се сбогува.

Не след дълго самураят отново строи своя отряд от четиринадесет-петнадесет души зад къщата на Огин. След като получиха заповеди от него, войниците се спуснаха към стената, обкръжиха дома и затвориха всички изходи. Тогава няколко от тях нахлуха в къщата, по чийто под остана върволица кални следи и се стълпиха във вътрешната стая, където двете млади жени жалеха заедно и попиваха сълзите от лицата си.

При вида на войниците Оцу си пое дълбоко дъх и пребледня. Огин обаче, която с гордост се наричаше дъщеря на Мунисай, остана невъзмутима. Тя впери спокоен и студен, изпълнен с възмущение поглед в натрапниците.

— Коя от вас е сестрата на Такедзо? — попита един от тях.

— Аз — отвърна хладно Огин. — Искам да зная защо влизате в този дом без позволение. Няма да търпя такова грубиянско държание в една къща, където има само жени.

Беше се обърнала право с лице към войниците.

Мъжът, който преди няколко минути разговаря с Осуги, посочи сега към Огин.

— Задръжте я! — нареди той.

Едва изрекъл тези думи и настъпи такава суматоха, че къщата се затресе и светлините угаснаха. С вик на ужас Оцу се измъкна в градината, докато поне десетима войници се нахвърлиха върху Огин и се заеха да я вържат с едно въже. Въпреки смелата съпротива на жената за няколко мига всичко приключи. След това нападателите я блъснаха на пода и започнаха с всичка сила да я ритат.

Оцу така и не можа да си припомни по кой път е минала, но някак си успя да избяга. Почти не на себе си, тя изтича с боси нозе към Шиподжи: Под мъгливата лунна светлина я водеше единствено някакъв неясен усет. Израснала в мирна обстановка, сега й се струваше, сякаш светът се срутва.

Щом стигна в подножието на хълма, където се намираше храма, някой я повика. Видя човек, седнал на един камък между дърветата. Беше Такуан.

— Слава Богу, че си ти — каза монахът. — Наистина започвах да се плаша. Ти никога не оставаш навън толкова до късно. Като забелязах кое време е, излязох да те потърся. — Погледна надолу към земята и добави: — Защо си боса?

Още се взираше в белите боси нозе на Оцу, когато тя се спусна право в ръцете му й изплака:

— О, Такуан! Ужасно е! Какво да правим?

Той с равен глас се опита да я успокои:

— Хайде, хайде. Какво е ужасно? На този свят няма чак толкова дотам лоши неща. Успокой се и ми разкажи какво е станало.

— Вързаха Огин и я отведоха! Матахачи не се върна, а сега и бедната Огин, толкова добра и мила… те всички я ритаха. О, Такуан, трябва да направим нещо!

Плачеща и разтреперана, тя се притисна отчаяно към младия монах и опря глава на гърдите му.