Смъртоносна жега
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Смъртоносна жега». Краткое содержание книги:
Джак Ричър съзнава това съвсем ясно, докато безцелно обикаля Тексас. Но не предполага, че появилият се изневиделица кадилак ще го отведе до място, където ще се сблъска с предразсъдъци, омраза и убийства.
Кармен е хубава, богата и елегантна. Има малко момиченце. Но животът й е низ от страдания, обиди и унижения. Съпругът й е истинско чудовище. Тя иска той да умре. И моли Ричър да се заеме с това.
Ричър не е убиец, но е готов да помогне на Кармен. Внезапно съпругът й умира. Ричър предполага, че всичко, което му е казала тази жена, е лъжа.
— От Луизиана или от Канада?
— От Париж, Франция.
— Значи си половин чужденец — каза Кармен.
— Понякога имам чувството, че е повече от половина.
Тя се усмихна, сякаш не му вярваше, и отново изкара колата на пътя. Указателят за гориво сочеше пълен резервоар и това сякаш я поуспокои. Кармен навлезе в дясното платно и увеличи скоростта.
— Но би трябвало да ме наричаш сеньора, а не сеньорита — каза тя. — Аз съм омъжена.
— Да — кимна Ричър. — Май така излиза.
Мълчаха един-два километра. Кармен се облегна удобно назад и отпусна ръце върху долната извивка на волана. После дълбоко си пое дъх.
— Е, добре, ето какъв е проблемът — каза тя. — Не разполагам с една година.
— Защо?
— Защото преди месец неговият приятел, адвокатът, дойде у дома. Каза ни, че се подготвяла някаква сделка.
— Каква сделка?
— Не знам със сигурност. Никой не ми каза каква точно. Предполагам, че Слуп се кани да натопи някои свои съдружници срещу възможността за по-ранно помилване. Вероятно другият му приятел прокарва нещата чрез прокуратурата.
— По дяволите — изруга Ричър.
Кармен кимна.
— Да, по дяволите. През цялото време са си скъсвали задниците от старание да уредят сделката. А аз трябваше да се усмихвам до уши, като че с нетърпение чакам Слуп да се прибере у дома по-рано.
Ричър мълчеше.
— Но отвътре ми идеше да крещя — продължи тя. — Разбираш ли, бях чакала твърде дълго. Година и половина не направих нищичко. Мислех, че съм в безопасност. Грешах. Проявих непростима глупост. Бях седяла в капан, без да подозирам, а сега вратичката се захлопва и аз оставам вътре.
Ричър бавно кимна. Разчитай на най-доброто, готви се за най-лошото. Това бе неговият принцип в живота.
— Докъде е стигнала сделката? — попита той.
Колата продължаваше да се носи на юг.
— Вече е сключена — каза Кармен с изтънял глас.
— И кога ще излезе на свобода?
— Днес е петък. Не вярвам да го пуснат през почивните дни. Значи в понеделник. Още два дни, това е.
— Разбирам — промърмори Ричър.
— Затова се страхувам. Той ще се прибере у дома.
— Разбирам — повтори Ричър.
— Наистина ли разбираш?
Той не отговори.
— Понеделник вечерта — каза Кармен. — Всичко ще почне отново. И ще е много по-зле отпреди.
— Може пък да се е променил — каза Ричър. — Понякога затворът променя хората.
Излишни приказки. Разбра това по лицето й. А и от личен опит знаеше, че затворът променя хората, но не за добро.
— Не, ще бъде по-зле от когато и да било — настоя тя. — Знам това. Знам го със сигурност. Здравата съм загазила, Ричър. Уверявам те.
Отново имаше нещо странно в гласа й.
— Защо?
Кармен размърда ръце върху волана. После плътно затвори очи, макар че караше със сто и десет километра в час.
— Защото аз го издадох на данъчните — каза тя.
Фордът продължи на юг, после на запад и накрая на север, описвайки огромна плавна дъга. По някое време наближи магистралата, за да зареди резервоара от колонката за самообслужване на една оживена бензиностанция. Шофьорът пъхна в процепа крадена кредитна карта, след това избърса отпечатъците си и я пусна в кофата за боклук до колонката, сред купчината празни бутилки от моторно масло, кутии от безалкохолни напитки и смачкани салфетки, покрити с прах и мръсотия от предните стъкла. Жената разгъна карта и избра следващия пункт от маршрута. Задържа показалеца си на място, докато шофьорът се върна зад волана и извъртя глава да погледне.
— Сега ли? — попита той.
— Само да проверим — отвърна тя. — За по-късно.
— Толкова добър план ми изглеждаше — каза Кармен. — Направо железен. Знаех колко е алчен и упорит, затова бях сигурна, че няма да им окаже съдействие и следователно ще влезе в затвора, поне за малко. Дори ако по някакво чудо останеше на свобода, надявах се за известно време да е прекалено зает. А и се надявах да докопам малко пари — нали разбираш, докато ги крие. Всичко мина като по ноти, ако изключим парите. Но по онова време не ме беше грижа за тях.
— Как го направи?
— Просто се обадих на данъчните. Има ги в телефонния указател. Създали са цял отдел за събиране на информация от съпругите. Обикновено това става при разводите, когато хората се озлобяват един срещу друг. Но аз и така бях озлобена.
— Защо не опита наистина да се разведеш? — попита Ричър. — Ефективната присъда е основание за развод, нали? Един вид напускане на семейното огнище.
Кармен се озърна през огледалото към куфарчето върху задната седалка.
— Това не решава проблема с Ели — каза тя. — Всъщност дори го прави още по-тежък. Предупреждава всички за възможността да напусна щата. От правна гледна точка Слуп има правото да изиска от мен да обявявам нейното местонахождение и съм сигурна, че би го направил.