В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)
- Автор: Яворов Пейо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)». Краткое содержание книги:
Елисавета. Той подир малко ще дойде. А момата ни, боли я глава.
Д-р Чипиловски. Тогава тя има нужда от лекар — и лекаря е тук. Мойте рози дали ияма да из-лязат лечебни? (Иска да бъде галантно духовит.) Ще позволите, госпожо, да опитаме: аз ще и ги дам всичките.
Елисавета. Днес няма да завиждам.
Д-р Чипиловски (приготвено). Госпожице, тези рози, които…
Мила (прекъсва). Моля, оставете ги негде и седнете.
Д р Чипиловски поглежда Елисавета засрамен и не знае какво да прави.
Елисавета хвърля сърдити погледикъм Мила, после дига рамене пред д-ра Чипиловски, прави уж учудено лице и взема цветята, за да ги сложи настрана.
Д-р Чипиловски. Госпожицата… наистина е болна?
Мила. Не. Седнете, ако обичате. Аз искам да поговорим.
Д-р Чипиловски. С удоволствие. (Сяда.)
Елисавета. Докторе, не обичате ли да почакаме Стефана в другата стая? Аз мисля, че Мила ще направи по-добре през това време да се облече за вечеря.
Мила. Г-н Чипиловски, ако ме харесвате и така, ще останете. (С тънка усмешка.) Нели ме харесвате?
Елисавета сяда намръщена.
Д-р Чипиловски (насърчен). Аз ви харесвам всякак.
Мила. Разбира се. Затова направихте и предложение. Но защо отидохте при брата ми? Вие знаете, че градските обичаи са вече малко по-други, не като в селата.
Елисавета. Тъй намерил човека за добре, тъй постъпил. Най-сетне искал е да знае дали ние сме съгласни.
Мила. За вас — можел е да бъде уверен, без да пита.
Д-р Чипиловски (объркан). Да, да.
Мила. Нели?
Д-р Чипиловски. Не, аз исках да кажа… исках да кажа, че вас, като ви гледах, не се решавах.
Мила. Много чудно. Трябаше поне да ми кажете, че ме обичате.
Елисавета. Тук не е театър, да се обяснява в любов. Поискал те, ще рече — обича те.
Д-р Чипиловски (объркан). Да, да.
Мила. Нека бъде тъй. Но тогава трябаше да попитате дали аз ви обичам, или поне — дали аз ви искам.
Елисавета. Мила, това е обидно за човека!
Д-р Чипиловски (жалко). Тя не ме обижда, госпожо.
Мила. Това е хубаво от вас, да се застъпите за мене. И аз ще ви се отплатя с откровеност, като приема, че вие сега правите вашето предложение.
Д-р Чипиловски (сякаш се лови за сламка). Наистина, аз го правя сега, госпожице.
Мила. Благодаря. Голяма чест за мене може би. Но аз не съм свободна. Сърцето ми не е свободно.
Елисавета. Какво говори тя?!
Д-р Чипиловски. Аз не разбирам.
Мила. А пък аз мислех, че и двамата веднага ще разберете! Нели аз обичам г-на Христофорова, нели и той ме обича?
Елисавета. Мила!
Мила. Не е ли тъй? Понеже господина ме иска за жена, той тряба всичко да знае.
Д-р Чипиловски. Аз не искам нищо да зная. Аз всичко зная.
Мила. Всичко? Не вярвам да знаете например и това, че миналата седмица аз имах среща с Христофорова на гробището.
Елисавета. Ти ходи там на погребение.
Мила. Едното беше предлог за другото. Аз говоря истината. Бих могла да ви посоча доказателства. Накичи ме той с теменуги от един гроб. Аз ги запазих…
Елисавета. Докторе, тя бълнува.
Д-р Чипиловски. Не виждам ли, че госпожицата нарочно говори тъй!
Мила. Нарочно? Разбира се, нарочно. И ще ви кажа още. Да. Ето тук. (Показва малкия си пръст.) Ето тук се забиха зъбите му. Белега остана в сърцето ми.
Д-р Чипиловски. Защо приказвате това?
Мила. Вие не искате да го знаете? Вие — който се готвите мъж да ми бъдете! Вие не искате да знаете, че аз бях щастлива, когато чувствувах диха на Христофорова в лицето си и зъбите му върху пръста си! Аз само веднаж по-рано съм била така щастлива: преди три години, когато се хвърлих сама на гърдите му. Той е мъж, възрастен, направил, както брат ми говори, няколко жени нещастни и не се досещаше, че тряба да ме целуне. Аз нямах седемнайсет години и го целунах първа, чуете ли, първа — аз.
Елисавета. Защо не са тук старите, да те послушат, защо не са тук!
Мила. Аз говоря истината.
Д-р Чипиловски. Не ви слушам.
Мила. Аз приказвам на себе си. Приказвам онова, което ми е приятно да си спомня. Приказвам за щастието си — защото съм годеница. Не ваша, да не се сбъркате!