Коприна и стомана
- Автор: Мартин Кэт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Коприна и стомана». Краткое содержание книги:
— Настоявам, че е станала някаква грешка. Заповядвам ви моментално да напуснете дома ми. — Мъжете не се помръднаха, нито пък отпуснаха ръцете на Катрин. Люсиен искаше да ги прогони, да я измъкне от грозната им хватка и да я отведе някъде, където ще е в безопасност. Той обаче потисна безсмисления си порив и възстанови железния си самоконтрол.
— Господа, предупреждавам ви, че ако продължите да се държите по този начин, последиците няма да са по вкуса ви.
— Опасявам се, че не разбирате, милорд. Тази жена е заплаха за вас и семейството ви. Тя едва не е убила дъщерята на граф Дънстън. За ваше и за нейно собствено добро тя трябва да се върне в „Сейнт Бартоломю“.
— Не! — Оглушителният, сърцераздирателен писък на Катрин отекна във фоайето. Бореше се ожесточено със стражаря и несъзнателно ръцете му се свиха в юмруци. — Не съм се опитала да я убия — викаше Катрин. — Тя се разболя, това е всичко. Беше нещастен случай, кълна се!
— Отведете я — нареди на хората си шериф Пъркинс.
— Не! — Люсиен решително се изправи пред вратите. — Никъде няма да я водите. Тя е гост в тази къща и никъде няма да върви.
Лицето на шерифа придоби сурово изражение.
— Ние сме петима, маркиз Личфийлд. Нима искате да мерим силите си? Тази жена е заплаха за обществото. Имаме заповед да я върнем в клиниката и точно това възнамеряваме да направим.
— Люсиен? — Разстроена, леля Уини се обърна към него, сякаш очакваше да намери някакво разрешение. Но изправен пред готовите на бой шериф, лекар и трима наемни пазачи, той не виждаше никакъв изход. Дори да извикаше на помощ прислугата, мъжете просто щяха да се върнат. По-добре беше да разреши този проблем веднъж завинаги. Той насочи вниманието си към Катрин, която изглеждаше напълно сломена.
— Няма да позволя да те държат дълго там — каза й, опитвайки се да говори убедително. — Веднага заминавам за Лондон. Само след ден или два ще те измъкна от онова място.
Катрин се взираше невиждащо в пода, сякаш изобщо не го чуваше.
Люсиен разтърси раменете й.
— Чуй ме, по дяволите. Няма да им позволя да те наранят. Скоро ще уредя нещата и ще те измъкна оттам.
Тя го погледна, но му се стори, че в действителност не го вижда.
— Не бих могла да го понеса отново — прошепна задавено тя. — Предпочитам да умра, отколкото да се върна там. — Очите й срещнаха неговите и онова, което прочете в тях, го ужаси. — Чуваш ли? Предпочитам да умра.
Страх, какъвто не бе изпитвал никога досега, стегна гърдите му. Той разбра какво му казва Катрин и й повярва. Попаднеше ли отново на онова място, тя щеше да умре, ако се наложеше дори от собствената си ръка.
Пъркинс посочи вратата и кимна на хората си да я отведат. Щом понечиха да изпълнят нареждането му, Люсиен стъпи пред тях и им препречи пътя. Той посегна към нея, повдигна нежно брадичката й, притисна лицето й между дланите си и ожесточено я целуна по устата.
— Чуй ме, Катрин. Ще те измъкна оттам — давам ти честната си дума. Не прави нищо, докато не дойда да те взема. Разбираш ли?
Катрин прокара език по устните си и долови неговия вкус. После за първи път го погледна така, сякаш наистина го вижда.
— Ти само намери начин да оцелееш — добави той. — Аз ще те измъкна! Обещавам ти, че ще намеря начин!
Катрин се вторачи в лицето му и най-после кимна. После му обърна гръб. Той дочу леля си да плаче в дъното на стаята и този звук отнесе последните останки от самоконтрола му.
Маркизът се обърна заплашително към доктор Блекмор.
— Ще ви държа лично отговорен за отношението към тази жена. Ако нещо й се случи — каквото и да е то — ще отговаряте пред мен. А тогава и цяла бригада от надзиратели няма да е в състояние да ви спаси от моя гняв.
Лицето на лекаря посивя като напудрената му коса, но той кимна утвърдително.
— Ще се погрижа да получи най-добрите грижи, на които сме способни, ваша светлост.
Което означаваше почти нищо за място като „Сейнт Бартоломю“. Люсиен почувства стомахът му да се преобръща. Докато я гледаше да се качва в каретата отвън, изпитваше непреодолимото желание да размаже с юмрук надменното лице на Блекмор. Той погледна Рийвс, застанал в дъното на коридора. Икономът изглеждаше не по-малко разстроен от леля му.
— Подготви каретата ми. Тази вечер заминавам за Лондон.
— Да, милорд.
Леля Уини пристъпи към него и се вкопчи в ръката му.
— Идвам с теб. Трябва да съм там, в случай че Катрин има нужда от мен.