Двойно прикритие
- Автор: Годард Кен
- Серия: henry lightstone #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Даниела Забунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Двойно прикритие». Краткое содержание книги:
— Открити са четири отделни сметки. Ще получите достъп до тях, ако операцията завърши успешно.
— Когато завърши, а не ако — спокойно поправи своя събеседник подполковник Ръстман. — От чисто любопитство, какво са направили тези момчета, за да ядосат толкова Смолсрийд?
— Тази задача няма абсолютно нищо общо с конгресмена! Ние само сме посредници.
— Десет милиона долара. По дяволите, това са много пари! Логично е да допуснем, че тези федерални агенти сериозно ядосват някого. Може би ще е полезно да знаем кой… и защо.
— Допускай каквото си искаш — отговори Саймън Уотли рязко, — но трябва да разбереш много ясно едно. Вече е имало два опита за ликвидирането им. И двата са се провалили…
— Така изглежда — съгласи се Халахан. — Но в този случай явно има някаква особена причина, защото една малка група веселяци от Конгреса си устройват срещи в съседния национален резерват за обичайното си бракониерстване.
Коментарът мигновено привлече вниманието на Фреди Мур.
— О, нима? Къде?
— В „Уиндгейт“.
— Националният природозащитен резерват „Уиндгейт“? — Объркването помрачи обикновено веселото изражение на Мур. — Не си спомням да съм чувал за него. Къде се намира?
— В Джаспър, Орегон.
Фреди Мур замига изумено.
— Един момент. Това не е ли районът на Уилбър Богс? — колебливо попита той.
— Точно така.
— Тогава всичко е ясно.
— О, господи, не… Конгресмен и посредник?
Халахан се начумери, поклати глава и двамата мъже се умълчаха.
— Предполагам, че сте научили името на когресмена, който представя тази област? — наруши тишината накрая Мур.
— Реджис Джей Смолсрийд.
— Смолсрийд. Нещо ми напомня.
— Вероятно, защото в архивите имаме двадесет и седем доклада от осем различни агенти, които го описват като възможния заподозрян в дузина нарушения в ловните резервати за високопоставени личности? — предположи Халахан.
— Да, това трябва да е.
Мрачното изражение върху лицето на Фреди Мур показа много ясно, че новините въобще не му харесват.
— И така, сега имаме — продължи Халахан — молба от влиятелна личност, която желае да проучим предполагаеми незаконни ловни действия на една антиправителствена въоръжена група. Искането е директно от кабинета на господин Смолсрийд, важен член на парламентарната бюджетна комисия във Вашингтон. През последните три години той също е заподозрян като убиец на всичко, което бяга, плува и лети по време и извън сезона. И Смолсрийд случайно представя района, където се намира един от най-твърдоглавите и упорити агенти в нашата служба. Той пък, изглежда, прекарва малкото си свободно време, като обмисля новаторски начини за преследване на нечестния конгресмен от някой от нашите екипи за специални операции.
— По дяволите, страхотно съвпадение — прошепна Фреди Мур.
— И аз си помислих точно това. Информацията, която получих от твърдоглавия Богс, едва ли е съвпадение.
— Все още ли не си разговарял с него?
Халахан кимна.
— Според секретарката му той е някъде навън сред природата.
— Не опита ли да се свърже с него по радиостанцията?
— Едно от първите неща, което направи. Очевидно я е изключил. Трябва да е навън на наблюдение.
— Амобифонът?
— Помоли да не я цитирам, но почти е сигурна, че Богс го е изхвърлил най-малко преди шест месеца. Тържествено ми заяви, че се отказва да продължи опитите да го открие навън. Предполагам, че той просто се отбива от време на време в офиса, подписва докладите, така че никой да не се тревожи прекалено много, и пак изчезва.
Фреди Мур въздъхна.
— Мислиш ли, че ще успеем да се отървем от тези момчета до двадесет и първи век?
— Не съм сигурен, че е необходимо — отговори замислено Халахан. — Нуждаем се от няколко опитни пачи ченгета в нашата организация…
— Вярно е, но агенти като Уилбър Богс понякога забравят правилата на федералното разследване — напомни Мур. — И съкращават процедурата просто защото знаят, че са прави.
— И обикновено са… но това е проблемът — призна си Халахан.
— Наистина ли мислиш, че Богс се опитва да ни въвлече в тази съмнителна история?
Халахан кимна с глава.
— Богс имаше глупавата смелост, като току-що назначен млад агент в залива Чесапийк да надигне глава срещу богати и влиятелни хора, които освен всичко друго смятаха, че стоят над закона. Според мен той е честен човек, упорит като дявола и наистина добър детектив, когато се захване с нещо. Не мисля, че ще се поколебае и секунда да използва оръжие, за да унищожи Смолсрийд, особено ако е абсолютно сигурен, че този човек е нечестен.
— И смяташ, че гледа на нас като на едно от тези оръжия?
— Ако някой от екипите ни беше на разположение и истински мотивиран — кимна уверено Халахан, — абсолютно съм сигурен, че ще опита да ни използва.
— И то благодарение на мен. — Фреди Мур се намръщи и въздъхна. — Той така нареди нещата, че нашите екипи наистина да бъдат мотивирани.
— Така излиза.
— Но ти и аз знаем, че във Вашингтон никога няма да дадат на Богс пълна свобода на действие за такова отговорно разследване — оспори Мур. — Именно поради факта, че не биха могли да го контролират — или издирят, — след като веднъж вече е започнал.