Ритуал в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ритуал в смъртта». Краткое содержание книги:
— Господи, само това липсваше. Един полицай да влиза с взлом в чуждо жилище и да извършва обиск без разрешително! — Ив нервно прекара пръсти през косата си. — По дяволите, как е възможно да е бил толкова наивен? Би трябвало да знае, че каквото и да открие, не би му послужило в съда. По този начин никога не би могъл да докаже вината на Селина и съучастника й.
— Имам чувството, че изобщо не го е било грижа за съда, Ив. Искал е възмездие.
— Но сега е мъртъв. Алис също. Покажи ми останалото.
Рурк отново натисна клавиша.
Сградата е отлично охранявана, не можах да проникна вътре. Дявол да го вземе, личи си, че през последните години съм седял на бюро и съм се занимавал с писмена работа. Изгубил съм тренинг. Може би ще се наложи да потърся помощта на някого. Ще се погрижа онази вещица да заплати за стореното, дори и да се наложи да заплатя с живота си.
— Това е всичко — редовете, които току-що прочете, са били записани в нощта преди смъртта му. Възможно е да има още информация, но под друг код.
„Все пак не е получил мечтаното възмездие — помисли си Ив. — Не е имал време да повика някого на помощ.“ Изпита едновременно облекчение и тъга. Записките в дневника доказваха невинността на Франк и Фийни. Обърна се към Рурк:
— Навярно си убеден, че няма други записки.
— Да. Освен това колегата ти не е бил компютърен гений — обясни той. — Беше фасулска работа да се добера до „засекретените“ данни. Ще потърся още информация, ала това изисква време. А тази сутрин имам няколко съвещания.
Ив го изгледа и изведнъж осъзна как за миг е забравила, че Рурк не й е колега. Професията му беше толкова различна от нейната, сякаш двамата бяха отдалечени на светлинни години един от друг.
— Горкичкият Рурк, има толкова много милиони, но няма минутка свободно време — подигравателно произнесе тя.
— Права си. Но довечера отново ще се занимая със задачата, която си ми поставила.
Въпреки ироничния си тон Ив беше забелязала, че тази сутрин Рурк още не е прегледал сведенията от световните борси, нито е разговарял с брокерите си. Ето защо гузно промърмори:
— Знам, че отнемам прекалено много от ценното ти време.
— Така си е. — Той заобиколи бюрото и се облегна на него. — А в отплата ще поискам да си вземеш един-два дни отпуска, лейтенант. Иска ми се да отидем някъде, където ще бъдем сами, само ние двамата. — Усмивката му помръкна. Взе ръката на съпругата си и прекара пръст по гравираната й венчална халка. — Ив, не искам да се намесвам в работата ти, но те предупреждавам, че този път трябва много да внимаваш.
— Доброто ченге винаги е нащрек.
— Не и в твоя случай. — Той я погледна право в очите. — Смела си, умна си и си изцяло отдадена на работата си, ала невинаги си предпазлива.
— Не се тревожи, справяла съм се с много по-опасни престъпници от Селина Крос. — Леко го целуна и добави: — А сега отивам на работа. Ще се опитам да ти се обадя, ако ми се наложи да закъснея довечера.
— Непременно — промълви Рурк и си каза, че този път любимата му съпруга греши. Едва ли беше имала работа с по-опасни личности от Селина Крос. А той нямаше намерение да я остави сама да се справя с магьосницата. Включи видеотелефона и нареди на секретарката си да отложи всичките му пътувания, запланувани за следващия месец.
Възнамеряваше неотлъчно да следва Ив.
— Не е вземала наркотици. В кръвта й не е открит алкохол — заяви Ив, докато четеше заключението от токсикологичната експертиза. — И все пак си я чула да разговаря с някакво невидимо същество, след което се е хвърлила под колелата на приближаващото се такси. Когато разговарях с нея, забелязах, че е на ръба на истерията, подсилена от странното телефонно обаждане. Онези мръсници отлично са знаели как да я манипулират.
— Не е забранено да се пее по видеотелефона.
— Не. — Ив се замисли. — Но е незаконно да отправяш заплахи от обществено средство за комуникации.
— Струва ми се, че се поизсилихте — промърмори Пийбоди. — Подобна постъпка едва ли е наказуема.
— Все от нещо трябва да започнем. Ако успеем да докажем, че Селина Крос се е обаждала и е заплашвала Алис, ще я попритиснем. Във всеки случай крайно време е да се запозная с нея. Какво ще кажеш за едно пътуване до преизподнята, Пийбоди?
— Умирам да отида там.
— За да отиде в ада човек действително трябва да умре. — Ала преди да успее да стане, Фийни нахълта в канцеларията й. Под очите му имаше тъмни сенки, наболата му брада подсказваше, че тази сутрин не се е бръснал. Без предисловия той се обърна към Ив: