Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))». Краткое содержание книги:
Когато излизам от кафе-сладкарницата, стиснала в ръка последната в живота ми чаша с готово капучино, изведнъж осъзнавам, че не разполагам с термосче за кафе. Но няма проблем, ще си купя. В „Хабитат“ съм виждала, че продават едни много сладички хромирани термосчета. Дори си мисля, че днес термосчетата са на мода. Нищо чудно дори „Алеси“ да предлага термосчета. Няма ли да е страхотно шик? Да си пия кафето от термосче на „Алеси“! Ами да, много по-шик ще е, отколкото да го пия от тези високи картонени чаши с капаче и сламка, в които ти го дават от кафе-сладкарниците.
Така че всъщност се чувствам доста щастлива, докато си вървя по улицата. Като стигам до „Смит“, влизам да си купя няколко списания, които ще ми помогнат да премина през първите няколко по-тежки дни на спестовност. Купувам си също и едно много сладко мъничко бележниче със сребърен обков, в което да си записвам всяко похарчено пени, като добавям и една сребърна химикалчица в подобен на неговия стил. Ще си записвам всичко много стриктно, защото Дейвид Е. Бартън подчертава, че дори самият акт на записването на покупките допринася за намаляването на безсмисленото харчене на пари. Ето защо веднага щом стигам в офиса, отварям бележничето и записвам:
Капучино
1.50
Поничка
1.00
Бележник
3.99
Химикалка
1.20
Списания
6.40
Което прави общо… я да видим… 14.09 лири.
Хм, хм… Май е доста много, като се има предвид, че е едва 9.40 ч. сутринта.
Но пък всъщност бележничето и химикалката не се смятат, нали? Ами да, те са нещо като задължително капиталовложение за курса по спестовност. Така де, как ще си записваш стриктно всяка покупка, ако нямаш бележник и химикалка? Задрасквам бележника и химикалката от списъка си и общата похарчена сума става… 8.90 лири. Това вече ми звучи много по-добре.
Пък и вече съм на работното си място, нали така? Вероятно до края на деня няма да похарча нито пени повече.
Да, ама не! Незнайно защо, непохарчването на нито пени повече се оказва напълно невъзможно. Първо Гай от счетоводството минава да събере пари за подарък на друг колега, който напуска. После ми се налага да изляза, за да си взема нещо за обяд. Проявявам изключителна пестеливост по отношение на сандвича си — избирам го да бъде с яйце и извара, възможно най-евтиният сандвич в „Буутс“, а аз дори не обичам яйце с извара.
Дейвид Е. Бартън казва, че когато човек наистина полага усилия да се ограничава, особено на ранния етап от прехода към по-пестелив живот, трябва да се възнаграждава окуражително — ето защо си връчвам малка наградка за положените усилия под формата на шишенце кокосово масло за баня от серията естествени козметични продукти на „Нейчъръл“. После обаче забелязвам табела, оповестяваща, че са увеличили двойно бонусните точки при покупка на марката овлажняващ крем за кожа, който използвам.
ОБОЖАВАМ бонусните точки. Не са ли те наистина фантастично изобретение? Ако похарчиш достатъчно пари, бонусните точки, които се присъждат при всяка покупка, могат да ти донесат невероятни награди — примерно безплатен „ден на красотата“ в центъра за разкрасяване на някой баровски хотел. Миналата Коледа например извадих страхотен късмет — бях натрупала толкова бонусни точки, че с тях можах да „купя“ безплатно коледния подарък за баба. Всъщност, бях натрупала 1653 бонусни точки — а ми трябваха 1800, за да й взема комплекта нагряващи се ролки за коса. Така че похарчих още малко нари и си купих един красив, голям флакон парфюм „Самсара“, с което добавих 150 бонусни точки към картата си, така че можах да взема подаръка за баба напълно безплатно! Единственият проблем беше, че аз всъщност не харесвам парфюма „Самсара“ — ама го разбрах чак когато се прибрах вкъщи, така че… Както и да е.
Мъдрият подход по отношение на бонусните точки — както впрочем и при всички други специални оферти — се състои в това да забележиш предоставената ти възможност и да се възползваш на секундата от нея, защото може и да нямаш втори шанс да го направиш. Така че бързо грабвам три кутийки крем и ги купувам. Двойно повече бонусни точки! Та то си е направо печелене на пари, нали така?
После отивам да купя подарък на Сузи за рождения й ден. Всъщност, вече съм й купила комплект флакончета с различни есенции за ароматерапия. Но онзи ден видях в „Бенетон“ една страхотно секси жилетчица от розова ангорска вълна — и знам, че Сузи направо ще си умре от кеф, като я види. Пък и винаги мога да върна комплекта флакончета за ароматерапия… или да ги подаря на някого за Коледа.