Съдружник по неволя
- Автор: Робертс Нора
- Серия: stanislaski family #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдружник по неволя». Краткое содержание книги:
— Не мога да се оставя да хлътна по този начин — промълви тя с устни, опрени в неговите. — Не и с теб. Не и с когото и да било друг.
— Добре тогава. Чудесно. — Някак свирепо сграбчи косата й и отново я целуна. Пламналият помежду им пожар едва не го изпепели. Мъжът едва не заскимтя, когато тя захапа долната му устна. Невероятни образи запрепускаха из съзнанието му — как я вдига на ръце, отнася я горе, където най-сетне рухват в огромно меко легло. Привидя му се и друго — как правят любов на някой безкраен пуст плаж, а слънцето гали златистата й кожа. През шума от вълнолома я чува как извиква името му.
— Ей, приятел.
Чуждият глас го подразни не повече от досадна муха. Зак изобщо не би му обърнал внимание, ала усети острието на нож в гърба си. Застана пред Рейчъл и едва сега се взря в бледото лице с катраненочерни очи.
— К’во ще кажеш да ти оставя мацето, а ти да си дадеш портфейла? Нейната чантичка също. — Нападателят завъртя ножа и стоманата проблесна под светлината на уличната лампа. — И не се пипкай, че бързам.
Закрил Рейчъл с тялото си, Зак посегна към задния си джоб. Чуваше учестеното дишаме на жената, чуваше и как проскърцва ципът на чантата й. Следващото движение бе почти неосъзнато, реагира просто инстинктивно. Крадецът отмести очи само за миг и той се хвърли отгоре му.
Надала оглушителен писък, сграбчила газовия пистолет, Рейчъл следеше борбата. Видя как проблясва ножът, чу как изхрущяват кости под удара на здрав юмрук и ето че оръжието изтрака на паважа. В следващия миг нападателят побегна и те отново се озоваха един срещу друг.
Направи й впечатление, че Зак дори не се е задъхал, а и блясъкът в очите му не бе по-страшен от обикновено.
— Докъде бяхме стигнали?
— Идиот! — Думата прозвуча тихо като шепот, тя още не бе преглътнала буцата страх, заседнала на гърлото й. — Как може да скачаш срещу нож? Ами тоя можеше да те убие.
— Нямах намерение да се разделям с портфейла си. — Зак погледна тенекийката в ръката й. — Това какво е?
— Газ. — Възмутена от факта, че дори не бе махнала защитната капачка, Рейчъл го прибра в чантата си. — Щях да го пръсна в лицето, ако не беше се препречил.
— Другия път ще отстъпя встрани и ще те оставя сама да се оправяш. — Зак се намръщи, съзрял кървавата струйка, потекла от раната в ръката му. — Да му се не види, одраскал ме е.
— Тече кръв — възкликна Рейчъл.
— Мислех, че не е моя. — Подразнен, той пъхна пръст в дупката на пуловера. — Купих си го на Корфу, спомен от последното ми плаване. — Присвил очи, той сякаш се колебаеше дали да не догони нещастника да му плати ценната дреха.
— Дай да погледна. — С все още треперещи пръсти Рейчъл вдигна ръкава да прегледа дълбоката кървяща резка. — Идиот! — възкликна отново и взе да рови в чантата си за ключовете. — Трябва да се качиш с мен да те превържа. Чак не мога да повярвам, че извърши такава глупост.
— Беше въпрос на принцип — опита да обясни той, ала тя го заля с поток гневни думи на майчиния си език, преди да пъхне ключа.
— Английски — рече Зак и притисна ръка на мястото на слънчевия сплит, където вече усещаше болка. — Говори на английски. Нямаш представа какво ми е, като заговориш на руски.
— Това не е руски. — Дръпна го за здравата ръка и го вкара във фоайето. — Ти просто реши да се изфукаш, това е. Съвсем по мъжки — добави на път към асансьора.
— Съжалявам. — Зак видимо се бореше с напушилия го смях. — Не знам какво ми стана. — Е, нямаше да й признае, че и по-сериозни рани си е причинявал, докато се бръсне.
— Тестостерон — процеди Рейчъл през стиснати зъби. — Ти просто не можеш да се сдържиш. — Не го пусна дори когато влязоха в апартамента. — Седни — заповяда и се втурна към банята.
Зак се настани удобно и вдигна крака на малката масичка.
— Май трябва да пийна бренди — провикна се. — Да предотврати шока.
Рейчъл се върна след миг с бинтове и купа сапунена вода.
— Зле ли ти е? — Отново уплашена, тя сложи ръка на челото му. — Вие ли ти се свят?
— Чакай да видя. — Свикнал да не пропуска всяка предоставила се възможност, Зак я хвана за косата и ето че устните им се срещнаха. — Да — отвърна чак когато я пусна. — Може да се каже, че главата ми е леко замаяна.
— Глупак. — Тя рязко бутна ръката му и седна да почисти раната. — Това не е шега работа.
— Кой ти казва, че се шегувам? Просто мразя да ми опират нож, когато целувам жена. А ти, скъпа, ако не престанеш скоро да трепериш, ще трябва също да пийнеш бренди.