Писмо в бутилка
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Писмо в бутилка». Краткое содержание книги:
”
За Гарет това послание е единственият начин да даде израз на неугасващата си любов към жената, която е изгубил. Тереза, чиято вяра в романтичното е разбита от бившия й съпруг, е заинтригувана: „Кои са Гарет и Катрин? Каква е тяхната история? Наистина ли любовта им е била толкова силна?” Провокирана от тази мистерия и необяснимо привлечена от загадъчния непознат, Тереза се впуска в търсене, което ще я отведе до малък крайбрежен град. Събрани от случайността или нещо по-могъщо от нея, животът на Тереза и на Гарет ще се докоснат с определена цел в един разказ, в който отекват най-съкровените ни надежди да намерим онзи единствен човек и истинската любов.
Диана сви рамене и се приготви да поеме задачата.
— Не знам, но можем да опитаме. Дай да се обадим във вестника им, за да питаме дали са отразили нещо по случая. Ако е починала при злополука, сигурно са го обявили.
Диана отново се обади в редакцията на местния вестник и поиска новинарския отдел. За жалост, след като разговаря с няколко души, ѝ бе казано, че старите издания се съхраняват на микрофишове и без точна дата е трудно да се намери съответният брой. Тогава Диана попита и получи име на човек, с когото Тереза можеше да се срещне, когато отиде на място, ако поиска сама да прегледа вестника.
— Мисля, че това е, кажи-речи, всичко, което можем да направим оттук. Останалото зависи от теб, Тереза. Но поне вече знаеш къде да го търсиш.
Диана ѝ подаде листчето със записаните данни. Тереза се поколеба да го вземе. Диана я изгледа за миг, после го остави върху бюрото и отново се пресегна към телефона.
— Сега пък на кого ще звъниш?
— На моята пътническа агенция. Ще имаш нужда от резервация за самолет и хотел.
— Но аз още не съм казала дали ще тръгвам.
— О, ще тръгнеш, ще тръгнеш.
— Откъде си толкова сигурна?
— Защото нямам намерение да те гледам как седиш тук още една година и се чудиш какво ли щеше да излезе от всичко това. Освен това не работиш добре, когато си разсеяна.
— Но, Диана…
— Диана, не — Диана, това е! Знаеш, че любопитството ще те влуди. То вече и мен почна да влудява.
— Но…
— Никакво „но“. — Тя замълча за миг и продължи с по-мек тон: — Тереза, чуй ме добре… Ти нищо не губиш. В най-лошия случай се прибираш след няколко дни. Нищо повече. Да не отиваш да издирваш племе канибали я! Отиваш просто да провериш дали любопитството ти е основателно.
И двете потънаха в мълчание за известно време. По устните на Диана трепкаше лека самодоволна усмивка, а Тереза почувства как пулсът ѝ се ускори, когато в мисълта ѝ се оформи крайното решение. Боже мой, всъщност наистина ще го направя. Не мога да повярвам, че се съгласих.
Въпреки това се опита да се измъкне с половин уста.
— Аз дори не знам какво да кажа, когато го срещна…
— Сигурна съм, че ще измислиш нещо. Дай сега да се обадя в агенцията. Иди да си вземеш чантата. Ще ми трябва номерът на кредитната ти карта.
В главата на Тереза се надигна вихър от мисли, докато отиваше до бюрото си. Гарет Блейк. Уилмингтън. „Айланд Дайвинг“. „Хепънстанс“. Прехвърляше думите в ума си, сякаш репетираше наум реплики от пиеса.
Отключи долното чекмедже, където държеше чантата си, взе я и се поколеба за миг. Но други мисли я завладяха и накрая отиде да даде кредитната си карта на Диана. На следващата вечер щеше да пътува за Уилмингтън, Северна Каролина.
Диана ѝ каза да си вземе остатъка от деня и следващия ден като почивни, и когато си тръгваше от редакцията, имаше чувството, че са я притиснали в стената така, както тя бе притиснала възрастния господин Шендакин. Но за разлика от господин Шендакин дълбоко в себе си тя беше доволна, и когато на следващата вечер самолетът се приземи край Уилмингтън, Тереза Осбърн се настани в хотелската стая и се запита докъде ли ще я изведе всичко това.
5
Тереза се събуди по навик рано, стана и отиде да погледне през прозореца. Слънцето над Северна Каролина хвърляше златисти призми през леката утринна мъгла и тя отвори балконската врата, за да проветри стаята.
Съблече пижамата си в банята и пусна душа. Докато влизаше в кабинката, си помисли колко лесно стигна дотук. Преди по-малко от четирийсет и осем часа седеше с Диана и двете изучаваха писмата, обаждаха се по телефона и търсеха Гарет. След това на път за вкъщи се отби у Ела, която отново се съгласи да наглежда Харви и да ѝ събира пощата.
На следващия ден отиде в библиотеката и прегледа няколко книги за подводния спорт. Стори ѝ се напълно логична постъпка. Годините ѝ като репортерка я бяха научили да не взима нищо на доверие, да работи по план и да се подготвя възможно най-добре за предстоящата си задача.
Най-накрая си състави простичък план. Ще отиде в „Айланд Дайвинг“, ще разгледа магазина с надеждата да види там Блейк.
Ако се окаже мъж на седемдесет години или двайсет и една годишен студент, просто ще си излезе и ще се върне у дома. Но ако инстинктите ѝ не я лъжеха и той се окажеше приблизително на нейната възраст, тогава ще опита да го заговори. Затова беше отделила време да узнае нещо повече за подводния спорт — искаше да покаже, че е запозната донякъде с тази тема. И вероятно щеше да научи нещо повече за него, ако се разговореха, нещо, което я интересува, без да му казва прекалено много за себе си. Тогава щеше да има по-ясна представа за положението.