Квантова мрежа
- Автор: Грейс Том
- Серия: Нолън Килкъни #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Квантова мрежа». Краткое содержание книги:
— И защо това е важно?
— Важността не е в какво, а кога — изтъкна Келси. — Волф е мислел за измервания без взаимодействие в средата на четиридесетте. Не съм срещала нищо по този въпрос, което да датира толкова отдавна. В началото на шестдесетте мъжът, който е спечелил Нобелова награда за изобретяването на холографията, по същество казва, че подобно нещо е невъзможно. Никой не се е опитвал да се занимава с подобни идеи преди осемдесетте.
— Идеите са невероятно напредничави дори за наши дни — добави Сандстром. — А преди петдесет години… Боже мой! Разбирането на този мъж за фината природа на потенциала и вероятностите е невероятна. Лас Вегас би намразил такъв човек.
— Да прочета ли друго? — попита Келси, докато внимателно прибираше първото писмо в папката му.
— Абсолютно — отговори Сандстром нетърпеливо.
Четири часа и пет писма по-късно Сандстром беше готов да стане от леглото и да се върне на работа. Докато Нолън беше впечатлен от умението на автора простичко да описва изключително сложни феномени, за Келси и Сандстром преживяването беше нещо подобно на озарение.
— Рафаел е бил прав — обяви Сандстром. — Мисленето на този мъж е изпреварило с десетилетия неговото време.
Келси поклати глава в съгласие.
— Изненадана съм, че не сме чували за него.
— Аз също — каза Нолън, като поставяше последните няколко папки обратно в плика. — Особено след като е бил тук, в Мичиган, когато е написал тези писма.
— Неговите коментари за някои от професорите във физическия факултет звучат съвсем актуално. Просто трябва да се сменят имената — пошегува се Келси.
— Бюрокрацията е вечна — вметна Нолън.
Все още прикован към болничното легло, Сандстром се взираше в подаръка на своя ментор.
— Сякаш Волф е правил експериментите в главата си, а започваме да ги разбираме едва сега, и то с помощта на суперкомпютри. Ако съдя по писмата му до Рафаел, мисля, че Волф е работил върху теорията за всичко.
— Теория за всичко? — недоверчиво попита Нолън. — Звучи като филм на „Монти Пайтън“.
— За физиците — отговори Сандстром — работещата теория за всичко е Свещеният Граал.
— Е, в такъв случай… Какво точно представлява?
— Искаш ли да отговориш на този въпрос, Келси? — попита Сандстром.
— Разбира се. Краткият отговор е нещо такова. Във вселената са познати четири основни сили, които определят поведението на всичко, от най-малката субатомна частица до самата вселена. Според съвременната теория, ако върнем часовниците назад във времето до по-малко от една стотна от секундата след Големия взрив, ще открием тези четири отделни сили да се свързват в една обща.
Нолън кимна.
— Дотук е ясно. Гравитацията, която ни пречи да изхвръкнем от Земята и влияе на всички големи неща във вселената, теоретично е свързана със силите, които държат атомите и всички субатомни частици заедно.
— Именно. Теорията за всичко описва връзката между тези сили. Ако можем да развием такава, която да издържи на експерименталните изпитания, ще получим много по-ясна представа как е възникнала вселената, как действа и накъде отива. Сега, като се опитваме да свържем всички тези сили в една-единствена, е изключително трудно. Айнщайн е прекарал последните години от живота си в работа върху единна теория на полето и не е постигнал нищо. Стъпка по стъпка ние успяхме да свържем две от силите — електромагнетизма и слабите ядрени сили. За момента физиците се опитват да свържат тези две сили със силните ядрени сили — тези, които държат протона и неутрона заедно, за да формират атомното ядро. Теория, описваща обединението на трите негравитационни сили, е известна като великата единна теория. Следващата стъпка, след като тази теория бъде развита, е да се получи работеща теория за всичко.
— И от писмата на Волф съдим, че той се е опитвал да създаде теория за всичко?
— Абсолютно — увери го Сандстром, — и е бил поне толкова близо преди петдесет години, колкото сме ние сега. Виждам зачатъци на М-бранната теория в тези писма и загатвания за стратегии за разрешаване на някои от по-упоритите проблеми, с които съвременните теории се сблъскват.
Нолън кимна.
— Могат ли тези писма да ти помогнат при изследванията?
— Кой знае? Всичко зависи от това колко далеч е стигнал в теоретичните си разработки. Тези писма са просто скици, откъслеци. Волф е мислил и работил някъде другаде. Толкова блестящ мъж трябва да е публикувал нещо някъде — да е оставил някаква следа от запис за изследванията си.