Евангелието на Луцифер
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
Следобеда потегли с колелото към университета с културното съкровище в раницата. Остави ръкописа на техническия им консерватор, Умберто Джали. След редица злополучни кражби пет години по-рано — когато изчезнаха препис на Вулгата14 от VI век и реликви, свързани с апостол Павел — техническият отдел бе преместен в по-сигурно крило, защитено с пазачи, стоманени решетки и ключалки с кодове. Умберто бе отделил цялата вечер за работа с ръкописа. Доколкото го познаваше Джовани, щеше да използва и по-голямата част от нощта. Като излезе от технически отдел, той се качи в кантората си на горния етаж. Още не беше завършил доклада за мястото на птиците в демонологията, който бе обещал да изнесе пред някакъв орнитоложки съюз. Прегледа последния лист от текста:
„Моисеевите книги осъждат почитането на богове в образа на птици, летящи по небосвода. Така пише. Навярно това е бил опит да се ограничи идолопоклонничеството, донесено от прииждащи месопотамски племена. Известният археолог Леярд се натъква на редица свещени птици, спадащи към вавилонската и асирийска религия, когато изравя глинените плочки при Нимрод. Тези птици били смятани за вид демони. Имали мистична власт над хората. В древния Вавилон свещени и магически златни фигурки на птици имало в кралския дворец. Финикийците и филистимляните смятали гълъба за свещен. Да, има много примери за религиозно почитане на птици. Ето една интересна характеристика: филистимляните се кланят на птица на плодородието, позната ни като Баал или Велзебуб. Ба’ал Зебуб може да се тълкува и като господар на мухите, и като господар на летящите същества. Израелците смятали Баал за голяма заплаха за Яхве, тъй като заплашвал да заеме мястото му. Пророците им яростно се обявили срещу идолопоклонничеството и до ден-днешен боговете птици Баал и Велзебуб все още се свързват с демоните и сатанизма.“
Когато се прибра вкъщи, Лучана седеше на стола в антрето. Беше така обезсърчена, както само тя умееше.
— Тежък ден в службата? — попита той.
— Силвана не се е върнала от училище!
Джовани погледна часовника. Трябваше да се е прибрала преди половин час. Опита да успокои Лучана.
— Скоро ще си дойде — повтори й няколко пъти.
Уверенията му не й подействаха. Той взе флакона с парфюм, който й бе купил в Кайро. Бела изджавка. Лучана разтри една капка на китката си и го помириса три пъти.
— Прекрасен е — заключи тя така отнесено, та Джовани се зачуди дали изобщо бе усетила аромата му.
— На Силвана съм донесъл алабастрова фигурка, изобразяваща Хор.
— Кого?
— Знаеш, бога с глава на сокол.
— Сигурно ще му се зарадва.
— Може да се напръскаш с парфюма, преди да си легнем довечера? — Това беше най-големият му флирт от няколко месеца насам. Може би и затова тя го погледна с недоумение. — Арабски нощи — продължи той. — Така се казва парфюмът.
— Наистина ли?
— Казват, че е съставен от наложница, която искала да си подсигури благоволението на султана нощ след нощ.
— Благоволение?
— Сто на сто е просто евтин търговски трик.
— Какво ли може да й се е случило?
— Миличка, просто закъснява.
— Не и Силвана.
— Та нали всички закъсняват от време на време.
— На връщане от училище? Тя е на десет, Джовани!
— Може да са я задържали в час. Може да се е заиграла с някоя приятелка и да е загубила представа за времето. Може да е станала катастрофа и да се е спряла да погледа линейката.
— Катастрофа? Божичко!
— Не със Силвана, тя знае как да се пази, нали я познаваш.
И все пак безпокойството на Лучана обзе и него. Силвана не беше от онези, дето се отплесваха. Беше съвестна и послушна до степен на саможертва. Винаги след училище си идваше право у дома. Винаги.
14
Каноничният превод на Библията за служба в Католическата църква. Направен е от св. Йероним по поръчение на папа Дамас I. Представлява ревизия на дотогавашния стар латински превод на Библията Vetus latina (или просто Латина) и е направен между 383 и 406 г. — Б.р.