Евангелието на Луцифер

Една интересна характеристика на Соломоновия завет се отнася до Велзевул (едно от многото названия на Велзебуб), принца на ада, служещ като ръководител на демоните при управлението на Соломон. Той разкрива, че преди бил най-високопоставеният ангел на небето, а името му било свързано с Хеспер11 — гръцкото име на Венера, Вечерницата на запад, Зорница — на изток. В такъв случай можем да сметнем, че Велзебуб и Луцифер са една и съща фигура. В по-старите семитски традиции Велзебуб е идентичен с бог Баал. В по-късните християнски представи вече е поставян редом с Луцифер и по-низшите демони. Други смятат Луцифер за един от многото аспекти на дуализма на Сатаната, докато трети разглеждат носителя на светлина Луцифер като ангел Божи и олицетворение на по-положителни идеали от Сатаната, въплъщение на дявола на злото. През XIII век папа Йоан XXI изчислил, че 133 306 668 ангели подкрепяли Сатаната, с което се превърнали в демони, докато 266 613 336 ангели останали верни на Бог. Малко неясно е на какво се базират папските изчисления и последвалото от тях заключение.“