Документът Катей (Книга 2)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Документът Катей (Книга 2)». Краткое содержание книги:
Майкъл изчака малко, после понечи да слезе от джипа и да смени позицията за наблюдение. В този момент входната врата се отвори. На прага се появиха двама бойци — якудза. Огледаха се внимателно и тръгнаха към колата. Инспекцията, на която я подложиха беше достойна за учебно занятие в полицията.
След десетина минути единият се прибра обратно в къщата. Върна се в компанията на висок японец с белег на лицето, в ръцете си държеше багаж.
— Това е Оме — каза Илайн, оценила за секунда кратката му информация. — Вероятно и Уде е там.
— Няма следа от него — поклати глава Майкъл, после добави: — Чакай, чакай! На входа има още една фигура…
На вратата се появи едър мъж, ръцете му придържаха жена със завързани крайници. Наведе се да свали въжетата от краката й и лицето му се извърна насам.
— Уде ли е? — попита Илайн.
— Да — промърмори Майкъл, пръстите му се стегнаха около бинокъла. — Мъкне завързана жена…
— Жена ли? — учуди се Илайн. — Странно… Уде пристигна тук съвсем сам.
— Но сега е с жена и това прави задачата ни по-лесна. Ще трябва да мисли и за нея, докато ние… — изведнъж млъкна, после от гърлото му излетя сподавен вик. Уде беше дръпнал качулката от главата на жената: — Това е Одри! Мръсникът е отвлякъл сестра ми!
Илайн дръпна бинокъла от ръцете му. Видя как Одри прикляка и се облекчава в крайпътните храсталаци, главата й безсилно клюмаше. Уде я изчака да свърши, после веднага й върза краката. Вдигна я на рамо и я натика на задната седалка, после седна зад волана.
— Пресвети боже! — възкликна Илайн.
— Какво става? — нетърпеливо попита Майкъл.
— Илайн, какво става, за бога?!
Илайн не отвърна, очите й не се отделяха от бялото като вар лице на Одри. Майкъл я издърпа от шофьорското място и седна зад волана. Тя едва успя да скочи до него и джипът рязко потегли. Колата на Уде бързо се отдалечаваше.
— Искам да знам какво става! — твърдо процеди той. — Хайде, Илайн, казвай!
— Не зная — объркано отвърна тя, лицето й стана загрижено. — Всичко се обърка…
— Какво по-точно?
— Майкъл, сестра ти беше отвлечена от мен…
— Какво?!
— Направих го, за да я спася. Масаши направи опит да я докопа веднъж, не исках това да се повтори…
— Но защо? Баща ми е мъртъв, той не би могъл да използва Одри за заложница!
— Филип й е пратил нещо, нали?
Ето че се оказах прав, помисли си Майкъл. Татко с изпратил на Одри нещо от жизненоважно значение.
— Значи с теб се бих в кабинета на баща ми? — присви очи той.
— Съжалявам, но нямах друг изход — въздъхна Илайн. — Присъствието ти там не беше планирано…
— Би могла да ме предупредиш! Заедно можехме да измислим нещо по-добро. Като фалшиво отвличане, например…
— Нима щеше да ми повярваш? — поклати глава Илайн. — Съмнявам се. Нямах право да рискувам. Освен това наистина трябваше да я отвлека. Не бих посмяла да предложа на Масаши нещо фалшиво… А и не исках да замесвам и теб.
— Ти взе катаната, която ми е подарък от татко. Къде е тя?
— Не е у мен — отвърна Илайн. — Преди години баща ти я откраднал от човек на име Козо Шина — създателя и ръководителя на Джибан. Тази катана, изкована преди столетия специално за принц Ямато Такеру, е единият от свещените символи на Джибан. Другият е документът Катей. Говори се, че когато Шина реши да използва услугите на този меч, Джибан ще е постигнала целите си. Мисля, че в момента оръжието е именно у Шина.
— Ти ли му го даде? — недоверчиво я изгледа Майкъл.
— Не — поклати глава тя. — Отнеха ми го със сила.
Катаната си е катана, но Одри не излизаше от тапата на Майкъл.
— Как стана така, че сестра ми се оказва пленница на Уде? — попита той. — Нали си я отвлякла, за да е на сигурно място?
— Не знам — призна Илайн. — Докарах я на Мауи и я скрих в планинската къща на Ичимада. Знаех, че Дебелака не стъпва в Хана и че това е последното място на света, където някой може да я потърси… Особено пък Масаши. Но се оказа, че греша…
Сега идва ред на най-важния въпрос, въздъхна в себе си Майкъл.
— Масаши знае ли за картичката, която баща ми е изпрател на Одри? — тихо попита той.
— Сигурно — отвърна Илайн. — Защото беше успял да хване писмото, което Филип Дос беше изпратил на теб.
— Но аз го получих — възрази Майкъл.