Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Документът Катей (Книга 2)
Документът Катей (Книга 2) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Документът Катей (Книга 2)

Электронная книга - «Документът Катей (Книга 2)». Краткое содержание книги:

Макар да е избрал спокойния живот на твореца, американският художник Майкъл Дос владее до съвършенство тайните на източните бойни изкуства. Трагичната смърт на баща му го принуждава да захвърли четката, кръвта му не може да се успокои, без да открие загадките на живота му.
1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 106
Перейти на страницу:

— Сънищата не съществуват — тихо промълви той. — Те придобиват очертания от подсъзнателното у нас, а не от заобикалящата ни среда.

— Човешкият мозък е нещо ирационално, Майкъл. Отдавна би трябвало да знаеш това, но въпреки всичко търсиш обратното…

— Светът на духовете те привлича неотразимо, нали? — вдигна глава той. — Но едновременно с това знаеш, че той не може да бъде заместител на реалния живот.

— За какво говориш?

— Просто намеквам, че това може би е още един опит да се избяга от действителността…

— Като булимията?

— Само ти знаеш отговора на този въпрос — сви рамене той.

— Нищо не знам — тъжно поклати глава тя. — Защото единственият урок на живота, който помня добре, ми препоръчва да не вярвам на нищо и на никого — обърна се и започна да се спуска по тясната пътечка.

— Дори и на себе си? — тръгна след нея Майкъл.

— Особено на себе си!

Коленичила пред олтара на богинята лисица, Мичико усети чуждото присъствие зад гърба си.

— Мичико? — прозвуча гласът на Жожи.

— Здравей, братко — отвърна, без да се обръща тя. — Как си?

— Трябва да поговоря с теб.

— Почакай да приключа с молитвите си и ще се разходим в градината.

Жожи погледна двамата едри мъже, изправили се на крачка зад Мичико, и поклати глава:

— Не, искам да говорим насаме.

Главата му беше извърната така, че пазачите да не виждат движението на устните му.

— Ако става въпрос за Масаши, отговорът ми ти е известен…

— Моля те, Мичико. Зная кои си тези пазачи. Трябва да говорим на четири очи.

Тя долови отчаянието в гласа му и леко кимна с глава:

— Добре.

Замисли се за момент, после добави:

— Може да стане по времето, което използвам за тоалет… В шест часа… Помниш ли онова място от оградата, което се нуждаеше от поправка?

— При дупката на лисиците?

— Да. Вместо да я запуша, аз всяка сутрин ходя да проверявам дали мястото е свободно. Лисиците трябва да имат достъп до тук. За тях това е свещено място… — на лицето й се появи усмивка, не искаше пазачите да разберат, че разговорът е сериозен: — Дупката е достатъчно широка, за да се промушиш през нея. Ела на входа на кухнята малко преди шест. Ще кажа на готвачката да те пусне.

В шест без четвърт Жожи се промуши през лисичата дупка в бамбуковата ограда и тръгна към вратата на кухнята. Възрастната готвачка, служила дълги години в къщата на доведената му сестра, бързо го вкара вътре. Поведе го към стаите за почивка, почука на една от плъзгащите се врати и леко кимна с глава.

Жожи се отпусна на колене и влезе. Стаята беше изцяло от камък, запълнена с гореща пара. В дъното се виждаше голият гръб на Мичико, температурата беше толкова висока, че той веднага започна да се поти.

— Отстраних момичетата — каза Мичико. — Казвай каквото имаш да ми казваш, Жожи… Времето ни е малко.

— Разбрах къде крият Тори.

За момент му се стори, че Мичико не го е чула. После тялото й потръпна, от устата й се откъсна тих вик:

— Къде?

Обърна се, лицето й беше по-бяло от парата.

— Господи, къде е малката ми внучка?

— В един склад на кея Такашиба. Знаеш ли го?

— Разбира се — кимна тя. — Петдесет процента от него принадлежат на Нобуо, по-точно на „Ямамото Хеви Индъстриз“… Но как разбра, че Тори е там, Жожи-сан?

Той й разказа. Как е направил опит да си осигури подкрепата на Кай Шоза, как е стигнал до Козо Шина и какво го е посъветвал да стори той. И накрая това, което двамата с Шозо бяха видели в склада.

— Господи, колко глупаво си постъпил! — клюмна главата на Мичико.

— Ако беше приела да ми помогнеш, това нямаше да се случи — обвинително повиши тон Жожи. — Разбрах всичко едва след като зърнах Тори. Разбрах защо не си била в състояние да ме подкрепиш срещу Масаши…

— Ох, Жожи — въздъхна тя. — Нищо не си разбрал! Надявах се поне ти да останеш настрана, поне на теб да бъде спестено унижението!

— Какво искаш да кажеш? — втренчено я погледна Жожи.

— Преди месеци брат ти Масаши сключи сделка с Козо Шина.

— Какво?!

— Не викай, Жожи-сан. Стой спокойно и ме изслушай. Шина казва, че е с теб против Масаши, но същото казва и на него. Въпросът е каква е неговата цел? — помълча малко, после тихо възкликна: — О, Буда! Шина ли ти даде идеята да проникнеш в склада Такашиба?

Жожи кимна с глава.

— Естествено това ще стане достояние на Масаши, вероятно така иска Шина… Масаши ще те убие и тогава остава само един брат от фамилията Таки… Познавам Шина, убедена съм, че вече е намислил как да се отърве и от Масаши. И мечтата на живота му ще се превърне в действителност: кланът Таки ще бъде напълно унищожен!

1 ... 20 21 22 23 24 25 26 27 28 ... 106
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)