Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— Палиако!
Гедер се размърда. Сър Алан Клин яздеше огромен черен жребец, чиято парадна сбруя беше покрита с червен емайл. Бронята му лъщеше от капчици роса, на нагръдника му имаше сребърен орнамент с формата на драконови криле. Все едно беше излязъл от стара бойна поема.
— Милорд? — каза Гедер.
— Ще участваш в атаката на запад. Съгледвачите докладват, че там са строени наемническите сили, купени от ванайците, така че сражението не ще да е от трудните.
Гедер се намръщи. Нещо не се връзваше, но беше толкова уморен, че мислите му се разбягваха като пилци. Наемниците бяха професионални бойци, ветерани с опит. И там сражението нямало да е от трудните? Клин, изглежда, разчете съмненията му, наведе се настрани, изплю се и каза:
— Наемниците не защитават домовете и жените си. Просто следвай Калиам и гледай да не се сблъскаш с друг кон. Така най-лесно се чупят колена.
— Знам.
Клин вдигна русите си вежди.
— Тоест… искам да кажа, че ще внимавам, милорд.
Клин цъкна с език, при което красивият му боен кон тръсна глава и се обърна. Оръженосецът на Гедер вдигна поглед към господаря си. И да имаше смях в огнените му дартински очи, добре го прикриваше.
— Хайде — каза Гедер. — Да заемем мястото си.
Проблемът бе, че казаното от Клин можеше и да е вярно. Може би капитанът изпращаше Гедер и най-малкия син на Калиам там, където предстоящото сражение ще е най-леко. Атака, няколко разменени удара с меч и наемниците щяха да се предадат, преди някой да е пострадал сериозно. Може би Клин се надяваше да докаже способностите си, като опази всичките си рицари живи, а сам поеме най-тежкото сражение. Може би искаше да впечатли лорд Терниган и да изпъкне сред другите капитани на маршала. Или пък искаше Гедер да загине в битката. Самият той май не би имал нищо против да умре, ако това щеше да означава край на ездата.
Джори Калиам седеше изправен в седлото си и говореше със знаменосеца. Бронята му беше от семпла стомана, елегантна, без украшения. Шестима рицари чакаха наблизо с оръженосците си. Калиам кимна сериозно на Гедер и той му върна поздрава.
— Приближете се — извика Джори. — Всичките. Елате при мен.
Конниците се приближиха. Сър Макиос от Ейнслес. Созлу Верен и неговият близнак Сесил. Дариус Сокак, граф на Хирен. Фалон Брут, барон на Содерлингово било, и синът му Давед. Доста жалка групичка като цяло. По израженията им Гедер виждаше, че на свой ред са стигнали до същото заключение след неговата поява.
— На половин левга оттук долината се стеснява — каза Калиам. — Ванайците са се окопали там. Според съгледвачите знамената в западната част са на наемническа рота под командването на капитан Карол Даниан.
— Колко мъже води той?
— Двеста, повечето пешаци — отговори Калиам.
— Страхотно — каза Фалон Брут и приглади дългите мустаци, които висяха покрай тясната му брадичка. — Значи ще имаме достатъчно противници да си поупражняваме уменията.
Гедер не разбра дали това е шега.
— Нашата задача — продължи Калиам — е да удържим този край на долината. Основната атака ще е в източния край, където има най-голямо струпване на ванайски сили. Лорд Терниган насочва натам всички свои рицари и половината от нашите. Ние имаме грижата никой да не им излезе във фланг. Сър Клин ни дава три дузини лъкометци и два пъти повече мечоносци. Лъкометците вече изпратих напред. Когато прозвучи сигналът, те ще атакуват с надежда да подмамят тяхната кавалерия. Когато чуем тропота на ответната атака, ще влезем в битката, а мечоносците ще влязат веднага след нас.
— Те защо изобщо са тук? — попита Гедер. — Тоест, на тяхно място аз бих се окопал зад някоя стена. Бих предпочел обсада, а не битка в открито поле.
— Наемниците не можеш ги нае да участват в обсада — каза един от близнаците Верен, без да крие презрението си към глупавия въпрос. — Те подписват договорите си за един сезон, а ванайците нямат достатъчно пари да подновят договорите им при нужда.
— Градът е на няма и час езда оттук — каза Калиам — и това е единствената що-годе защитима позиция по пътя натам. Ако искат да ни спрат, преди да сме стигнали до града, това е първата им и последна отбранителна линия.
Пропя далечен рог. Два високи тона и един нисък. Сърцето на Гедер заблъска в гърдите му. Калиам се усмихна, но очите му бяха студени.
— Господа — каза той. — Това беше първият зов. И да сте оставили нещо недовършено, вече е късно.