Вярната принцеса

„Не беше лош ден“, казвам си и се усмихвам; този израз е на майка ми. Толкова искам да чуя гласа ѝ, че си повтарям нейните думи. Често, когато бях още съвсем невръстна, а тя бе прекарала един дълъг ден на седлото, след като бе инспектирала изпратените напред отряди от съгледвачи, връщайки се да пришпори по-бавните хора от свитата да побързат, тя влизаше в палатката си, изритваше ботушите си за езда, отпускаше се върху пищните мавърски килими и възглавнички до огъня в месинговия мангал и казваше: „Не беше лош ден.“

— Има ли някога лош ден? — попитах я веднъж.

— Не и когато вършиш богоугодни дела — отвърна тя сериозно. — Има дни, когато е лесно, и дни, когато е трудно. Но ако вършиш богоугодни дела, никога няма лоши дни.

Не се съмнявам дори за миг, че да споделя легло с Артур, дори дръзкият начин, по който го докосвам и го притеглям в обятията си, е богоугодно дело. Богоугодно дело е между Испания и Англия да има нерушим съюз. Единствено с Англия като надежден съюзник Испания може да възпре разрастването на Франция. Само с английското богатство, и особено с английските кораби, ние, испанците, можем да разпрострем войната срещу злото чак до самото сърце на мавърските империи в Африка и Турция. Италианските владетели са вплетени в хаос от съперничещи си амбиции, французите представляват опасност за всички свои съседи: Англия трябва да бъде страната, която ще потегли заедно с Испания на кръстоносен поход, за да подсили отбраната на християнския свят срещу ужасяващата мощ на маврите; без значение дали са черни маври от Африка, страшилищата от моето детство, или светлокожите маври от ужасната Отоманска империя. А щом те бъдат победени, кръстоносците трябва да продължат, към Индия, към Изтока, толкова далеч, колкото е нужно да стигнат, за да отправят предизвикателство и да нанесат поражение на злото, олицетворявано от религията на маврите. Големият ми страх е, че сарацинските кралства се простират безкрайно надалеч, до края на света, а дори Кристобал Колон5 не знае къде е това.