Да имаш за съсед Порода

Сърцето й се разтопи. Сега как, по дяволите, щеше да отстоява становището си, когато той й говореше подобни неща?

— Сега не е време за забавление, Тарик — отсече тя гневно.

— Но аз искам да ти бъде хубаво. — Породата използва опияняващ като уиски и леко дрезгав като ласка глас, и това бе прекалено въздействащо върху спокойствието на Лира. — Искам да ти бъде много хубаво, Лира. Искам да те положа на това канапе, да разтворя прекрасните ти крака и да ти покажа точно колко хубаво може да ти бъде. Не би ли искала това, скъпа?

Температурата в стаята скочи на сто градуса. Лира усети потта да се събира между гърдите й и по челото й, а гладът я разкъсваше на парчета.

Тя не побягна, когато Тарик заобиколи масата. Наблюдаваше го, чудейки се какво, по дяволите, се бе случило с волята й, със силата й и с решителността й да не позволява този мъж да я спечели толкова лесно.

Но той го направи. Не с думите си. Или с намерението си. Беше копнежът в очите му, уязвимостта и радостта, която блестеше там, когато тя го посрещна.

— Наистина ще ти се ядосам един от тези дни — предупреди го Лира, когато той пристъпи по-близо, обгради я и ръката му се плъзна под косата й, за да улови врата й. — И не ме хапи отново. Просто е прекалено откачено.

Тя усещаше как раничката пулсира, болезнено чувствителна.

— Оплакваш се от ухапването, не от шипа? — Небрежният тон на гласа му не бе повлиян от напрегнатостта на тялото му.

— Ами, да. — Лира прочисти гърлото си нервно. — За шипа мога да ти простя. Но ако братята ми видят това ухапване, ще ти сритат задника. Предпочитам да си останеш цял.

Той се загледа в нея замислено.

— Мисля, че шипът ти хареса. — Тарик наведе глава, а езикът му погали малката раничка от ухапването. — И ухапването също, Лира.

Тя потръпна, когато езикът му я одраска, изпращайки вълни от удоволствие по цялото й тяло.

— Може би — изпъшка от наслада, оставайки неподвижна, а ръцете от двете страни на тялото й се свиха в юмруци, за да не го докосне и да не наруши усещането, което чувстваше как се обвива около нея.

— Ела тук, скъпа. — Той я придърпа в ръцете си, като не й остави друг избор, освен да вдигне своите, а дланите й се плъзнаха към врата му, към великолепната грива на косата му. — Нека видим колко много ти харесаха тези две неща.

Главата му се сведе, устните му покриха нейните и тя бе изгубена. Знаеше, че е изгубена. Захвърлена в една буря от чувствена топлина, деликатно ароматизирана от хормона, който започваше да нахлува във вече подготвените й сетива.

Лира простена в устата му и устните й се разтвориха, приемайки езика му, притегляйки го във вътрешността. Диво ръмжене завибрира в гърлото на младия мъж.

Ноктите й се забиха в раменете му, одраскаха плътта и го погалиха на свой ред, когато дланите му обхванаха хълбоците й и я повдигнаха към бедрата му.