Да имаш за съсед Порода
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Да имаш за съсед Порода». Краткое содержание книги:
Новата му мисия обаче внезапно заема второ място, след като си купува къща и се запознава със своята съседка.
С домашно приготвен хляб, ароматно кафе и емоции, които дори не е сънувал, че може да изпита, Лира Мейсън успява да го отвлече от задачата му.
Но неговото минало започва да застрашава живота й, и Тарик разбира, че има нещо повече от емоции…
Главата й падна върху горното стъпало, а краката й се повдигнаха и стиснаха гърба му здраво, когато Тарик започна да се движи.
Усещането не приличаше на нищо, което някога можеше да си представи. Чувстваше как пенисът му притиска и разтваря нежните й мускули, гали деликатната тъкан и изпраща почти непоносимо удоволствие по цялото й тяло.
Тя се държеше за него, усещаше устните му на шията си, а резците му драскаха плътта й. Напрежението започна да нараства в утробата, насладата се обедини, стягаше се с всеки отчаян тласък на пениса му в тесните дълбини на влагалището й.
Лира едва осъзнаваше твърдото дърво на стъпалото под нея. Всичко, което усещаше, бе Тарик — тежък, горещ, голям — изпълващ я до крайност, каращ я да иска повече, движещ се вътре в нея с все по-нарастващо темпо, докато тя не почувства как светът се разпада около нея.
Тогава усети още нещо.
Очите й се разшириха, взирайки се със замаян шок в тавана над нея. Зъбите му се забиха в рамото й, задържайки я неподвижна за нещо толкова невероятно нереално, че младата жена не бе сигурна дали не си въобразява.
Тарик се тласна по-дълбоко, а тялото му се стегна, когато Лира почувства една допълнителна ерекция, една удължена издутина точно под главичката на пениса му, която го заключи вътре в нея, галейки сноп от нерви дълбоко във вагината й. Връхлитаха я екстаз след екстаз. Топлината на спермата му я изпълни, струя след струя бликваха в свиващите се дълбини, докато Тарик ръмжеше страстно в шията й.
Беше заключен вътре в нея. Израстъкът го държеше неподвижен, изпращайки потоп от усещания, които експлодираха в тялото й отново и отново.
Когато издутината най-сетне се отпусна, когато силните пулсиращи струи на освобождението му и бурните тръпки на нейното намаляха, очите й се затвориха изтощено.
Лира бе смятала, че няма възбуда, която да е по-лоша от онази, която бе изпитвала преди целувката му. Но бързо научи колко е грешала.
Осма глава
Вие не сте хора… Може да погледнете в огледалото и да заявите, че сте хора. Може да си казвате, че външният вид е всичко, което има значение. Но не е така. Вие сте животни. Създадени в лаборатория, създаване, предизвикано от човека, и ще служите на тези, които са ви създали. Наши инструменти. Нищо повече…
Тарик се взираше в тавана, докато държеше Лира в прегръдките си. Главата й бе отпусната на гърдите му, а тялото й бе обвито около неговото. Тя беше като котенце — решена да бъде възможно най-близо до него в съня си, като се бе извила към тялото му с въздишка, преди да се предаде на умората преди няколко часа.
Той не беше човек. А животно, което я бе нападнало на стълбите. Тялото му покриваше нейното, сякаш предаваше чувството му за човечност. Неговата вяра, че е човек, а не животно.
Шип.
Тарик затвори очи, когато го заля горчивина.
Той потисна тръпката от чиста страст при спомена за усещанията.
Мили боже, удоволствието! То се различаваше от всичко, което някога би могъл да очаква. Израстъкът бе толкова силно чувствителен, пулсиращ, туптящ от насладата на оргазма, докато изливаше спермата си в Лира.
Мъжът въздъхна тежко и направи гримаса заради ерекцията, която още го измъчваше. Имаше чувството, че никога няма да получи достатъчно от усещането на копринената й вагина — с или без разгонването.
Ръката му погали косата й, пръстите му се заплетоха в меките кичури, докато той се наслаждаваше на усещането Лира да лежи до него.
Тя беше топла. Истинска. Тя беше подарък, какъвто той никога не си бе представял, че ще получи.
И го харесваше. Тарик знаеше, че тя изпитва към него поне малко привързаност, макар може би не толкова, колкото той изпитваше към нея. По дяволите, беше се влюбил в Лира през първите месеци, откакто се бяха запознали. Знаеше, че е любов. Знаеше, че чувството за притежание, радостта и чистата наслада, която намира в нея, не може да бъде друго.
Искаше да я сграбчи, да стегне ръцете си около тялото й и да я държи завинаги. Но знаеше, че реално погледнато, това е невъзможно. Можеше да я прегръща само сега и да види как ще реагира тя, когато се събуди.
А тази част го ужасяваше.
Щеше ли да бъде отвратена?
По дяволите, разбира се. Коя нормална, разумна жена би могла да приеме така лесно нещо толкова животинско? Толкова извън границите на онова, което тя знаеше, че е човешко?
Тарик усети как Лира се премести към него и потисна ръмженето от нетърпелива страст, когато кракът й се плъзна по бедрото му, а коляното й почти докосна стегнатата плът на скротума му.