Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
— Той не е бил въглекопач — възрази Сийграм.
— Е добре де, какъвто и да е бил.
— Имате ли адреса на госпожа Хобарт?
— Да, тук е някъде. — Макпатрик се умълча за миг. — Госпожа Аделин Хобарт, Кале Арагън, 261-В, Лагуна Хилс, Калифорния. Тя е в един от онези благоустроени пансиони за стари хора по крайбрежието, близо до Лос Анджелис.
— Това ми е достатъчно — каза Сийграм. — Много благодаря за помощта ви, господин майор.
— Неприятно ми е да ви го кажа, господин Сийграм, но ми се струва, че в случая става дума за двама различни мъже.
— Може би сте прав — отвърна Сийграм. — Изглежда, съм попаднал на грешна следа.
— Ако мога с още нещо да ви помогна, моля, не се колебайте да ми се обадите.
— Обезателно — смънка Сийграм. — Още веднъж ви благодаря.
След като затвори телефона, Сийграм обгърна с ръце главата си и се отпусна в стола. Може би цели две минути остана така, без да помръдне. После сложи ръце върху бюрото и разтегли устни в широка, самодоволна усмивка.
Възможно е да са съществували двама различни мъже с едни и същи фамилни имена и година на раждане, които да са работили в един и същ щат и да са имали една и съща професия. Тази част от загадката може и да е съвпадение. Но не е съвпадение връзката, славната връзка, криеща огромен риск, но обещаваща огромен успех — 365 на 1 — която мистериозно свързва двамата мъже и ги слива в един — протоколираната смърт на Хобарт и старият вестник, намерен от Сид Коплин в планината Бедная в мината, носеха една и съща дата: 17 ноември 1911 година.
Той натисна бутона на интеркома за секретарката.
— Барбара, свържи ме с Мел Донър в Денвър, хотел „Браун Палас“.
— Какво съобщение да оставя, ако го няма?
— Предай да му кажат да ми се обади на частния телефон, когато се върне.
— Разбрано.
— И още нещо, резервирай ми място за първия утрешен самолет на „Юнайтед“ за Лос Анджелис.
— Да, сър.
Сийграм изключи апарата и се облегна замислен назад в стола. Аделин Хобарт, над деветдесетгодишна. Помоли се на Бога да не е изкуфяла.
13.
Донър рядко наемаше хотел в центъра на града. Предпочиташе по-скромната обстановка на някой мотел сред зеленина в покрайнините, но съображенията на Сийграм наблягаха на факта, че следователят ще получи по-лесно съдействие от местните хора, ако даде да се разбере, че е наел стая в най-стария и престижен хотел в града. Следовател. Повръщаше му се от тази дума. Ако преди пет години някой от неговите колеги професори в Южнокалифорнийския университет му беше казал, че докторатът му по физически науки ще го принуди да играе такава потайна роля, той щеше да се задави от смях. Сега обаче Донър не се смееше. Сицилианският проект беше от огромно жизнено значение за интересите на страната, за да рискува изтичане на сведения чрез външна помощ. Той и Сийграм бяха замислили и създали проекта със собствени сили и се бяха договорили сами да осъществят колкото се може по-голяма част от него.
Донър остави наетия под наем плимут на обслужващия паркинга, прекоси Тремънт Плейс и влезе през старомодната въртяща се врата на хотела в приятно обзаведеното фоайе. На рецепцията младият мустакат помощник-управител му подаде бележка без нищо повече от една усмивка. Донър я взе без нищо повече от едно „благодаря“ и се упъти към асансьора, за да се прибере в стаята си.
Той тръшна вратата след себе си, метна ключа от стаята и бележката със съобщението от Сийграм върху писалището и включи телевизора. Беше прекарал дълъг и изморителен ден, а организмът му продължаваше да е настроен на вашингтонското часово време. Донър набра номера на „обслужване по стаите“ и си поръча вечеря в стаята, после изу обувките си, разхлаби вратовръзката си и се просна на леглото.
Може би за десети път започна да препрочита фотокопието на страницата от стария вестник. То щеше да е много занимателно четиво, ако, тъй да се каже, интересът на Донър беше насочен към рекламите за акордьори на пиана, електрически колани за херния и лекарства против загадъчни заболявания, както и към редакционни бележки относно непоколебимостта на денвърската градска община да разчисти еди-коя си улица от греховни домове за забавления или любопитни кратки съобщения, разчитащи да накарат дамската читателска публика от началото на 1900-та година да ахва от оправдани страхотии.