Изпитанията на малката Пиерета
- Автор: Мало Гектор Анри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Пекарева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изпитанията на малката Пиерета». Краткое содержание книги:
— Казват, че подът няма да издържи тежестта на машината. Под пода трябва да се постави опора, да се направят изчисления, преди това…
— Добре, обясни им, че очакваме всеки момент господин Фабри да се върне и ще им бъдат дадени помощници и материали, за да започнат работа.
Тя предаде на работниците думите на фабриканта.
— Ще останеш при тях като преводачка, ще живееш тук, в странноприемницата, където ще получаваш и храна. Ако останем доволни от теб, ще бъдеш възнаградена добре.
Двадесет и трета глава
Англичаните се настаниха в същата гостилница и помолиха Пиерета да се храни заедно с тях, за да ги улеснява в избора на ястията.
Въпреки че стаята на Пиерета беше хубава, а леглото — удобно и чисто, първата нощ тя дълго не можа да заспи поради преживяното през деня.
На сутринта англичаните закусиха, без да бързат, и след като изпиха несметно количество чай с месни сандвичи, започнаха работа. През цялото време Пиерета много се вълнуваше да не би господин Пендавоан да ги изпревари, но той дойде едва следобед, придружен от своя племенник Казимир.
— Струва ми се, че работниците няма да напреднат много до идването на Фабри с този надзирател, който сте им дали — изрече той сухо и насмешливо.
— Жалко, че сам ти не можеш да ги надзираваш и че за тази цел трябваше да ангажирам едно малко момиче — отвърна господин Пендавоан със същия тон.
Но това не засегна Казимир и той лекомислено отвърна:
— Ако можех да предвидя, че някога ще се наложи да се разпореждам с англичани, вместо немски щях да науча английски език.
— Не е късно. Опитай!
Казимир замълча, стисна ръката на чичо си и излезе, без да погледне Пиерета.
Какви странни отношения, помисли си тя. Колко нелюбезно се обръща господин Пендавоан към племенника си, който замества сина му, и как племенникът се обръща без уважение към чичо си. Та нали чичо му е стар и болен човек!
— Орели, можеш ли да четеш на английски и в същото време да превеждаш на френски? — попита господин Пендавоан.
— Никога не ми се е налагало, но мога да опитам.
— Добре, сега ще видим. Но преди това иди при работниците и им кажи, че си при мен, в случай че те търсят.
— Вземи този вестник — каза той, когато тя се върна — и намери търговския раздел.
Тя взе вестника, но редовете заиграха пред очите й. Страхуваше се, че старият човек ще загуби търпение, докато тя търси необходимите новини, и ще се разсърди. Но Волфрам Пендавоан усети вълнението й и не само че не се разсърди, но започна да я успокоява:
— Не бързай! Ти сигурно никога не си чела търговски вестник и ще ти бъде трудно да се справиш. Имаме достатъчно време.
Пиерета възкликна.
— Намери ли? Сега потърси заглавието „Лен, коноп, кълчища“.
Пиерета започна да превежда. От вълнение дланите й се изпотиха.
— Добре върви — окуражаваше я старецът. — Ти ще ми четеш, докато оздравее господин Бендит.
След това господин Пендавоан даде няколко нареждания на работниците и каза на Пиерета да го заведе при директора.
Пиерета почтително хвана слепия човек за ръка и го поведе през двора. Когато се разминаваха с работниците, те го поздравяваха:
— Здравейте, господин Пендавоан!
Той явно познаваше всички работници по гласовете им и отговаряше:
— Здравейте, Жак! Здравейте, Паскал!
Когато стигнаха до кантората, старецът освободи Пиерета.
— Довиждане, мила, до утре!
Двадесет и четвърта глава
На следния ден Волфрам Пендавоан дойде по същото време, придружен от директора. Пиерета не можеше да отиде при него, защото беше много заета — превеждаше разпорежданията на главния монтьор. Тя напълно привикна към новите си задължения и се справяше без затруднение.
Старият фабрикант се приближи и заповяда с ръка да не прекъсват работата. Като се наведе към директора, той прошепна:
— Нашето момиченце се оказа прекрасен инженер.
— Наистина тя е удивително умна за годините си.
— А как добре и внимателно ми прочете вчера вестниците! Повярвайте ми, тя превежда по-добре дори и от Бендит.
— Интересно е да разберем какви са родителите й. Облечена е много бедно; не съм виждал по-износена пола от нейната, а обувките като че ли сама си ги е майсторила.