Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Докато Мартин даваше подробни описания на външния вид и дрехите на момичето, Джордж изучаваше журналистите. Главите им бяха сведени, моливите хвърчаха по страниците на бележниците. Той се замисли възможно ли е този интерес да има връзка с изчезванията на деца в Манчестър. Не можеше да си представи, че биха запристигали толкова много, ако ставаше дума просто за едно момиче, изчезнало едва преди шестнадесет часа от малко селце в Дербишър.
Мартин тъкмо приключваше.
— Ако и днес не открием Алисън, търсенето ще стане още по-настоятелно. Лошото е, че нямаме представа какво може да й се е случило, и сме много обезпокоени, не на последно място заради необичайно студеното време през последните дни. А сега, ако имате някакви въпроси, и аз, и инспектор Бенет ще ви отговорим с удоволствие.
Вдигна на се една глава.
— Брайън Бонд от „Манчестър Ийвнинг Кроникъл“. Подозирате ли нещо лошо?
Мартин си пое дълбоко дъх.
— На този етап нито можем да изключим, нито можем да приемем нещо със сигурност. Не можем да открием причина за изчезването на Алисън. Не е имала неприятности в училище или у дома. Но досега не сме намерили и следи, които да ни навеждат на мисълта за престъпление.
Конни Лофтъс вдигна пръст.
— Има ли следи, които да навеждат на мисълта, че е станала жертва на злополука?
— Засега не — отговори Джордж. — Както главният инспектор вече каза цели екипи от наши хора претърсват долината. Помолихме всички местни фермери да огледат много внимателно земите си, в случай че Алисън е паднала, счупила си е крак или нещо подобни и не може да се движи.
Мъжът, седнал в единия край на редицата столове, се наведе напред и направи идеално кръгче с дима от цигарата си.
— Като че ли има някакви общи характеристики между изчезването на Алисън Картър и това на двете деца от околностите на Манчестър — Полин Рийд от Гортън и Джон Килбрайд от Аштън. Обсъждали ли сте с криминалистите от Манчестър и Ланкашър възможността за връзка между поверените ви случаи?
— Ще се представите ли? — попита сухо Мартин.
— Дон Смарт от „Дейли Нюз“, северна секция. — В усмивката му имаше нещо хищно.
Джордж си каза, че прилича на лисица. Дори окраската му беше като лисица — изпод каскета от туид се подаваше червеникава коса, червендалесто лице и светлозлатисти очи, които примижаваха от дима на пуретата му.
— Още е много рано за подобни предположения — намеси с Джордж. Искаше му се да отговори на този въпрос, защото той отразяваше собствените му съмнения. — Разбира се, запознат съм със споменатите от вас случаи, но засега не сме открили повод да се свързва ме с колегите за нещо друго, освен за организацията на търсенето. Стафордшърската полиция вече ни обеща всестранна подкрепа, ако се наложи да разширим периметъра на търсенето и в тази посока.
Само че Смарт не се даваше толкова лесно.
— Ако бях на мястото на майката на Алисън Картър, никак нямаше да ми се понрави, че полицията пренебрегва такава подчертана прилика на случая с изчезването на други деца.
Мартин вдигна рязко глава и отвори уста да укори журналиста, но Джордж го изпревари.
— Колкото прилики, толкова и разлики — каза той рязко. — Скардейл е изолирано село в провинцията, няма нищо общо с улиците на един голям град; Полин и Джон са изчезнали през уикенда, а сега сме средата на седмицата; за първите две деца в срещата с непознати не би имало нищо необичайно, докато непознат човек през декемврийски следобед в Скардейл би предизвикал неминуемо подозрение у Алисън; и което е най-важно, Алисън не е била сама, а с кучето си. Скардейл е на двадесет и пет — тридесет мили от района на другите две произшествия. Предполагаемият престъпник, който се занимава с отвличания, би трябвало да подмине доста други деца, за да стигне точно до Алисън Картър. Всяка година се обявяват за изчезнали стотици хора. Странното би било, ако между случаите нямаше общи черти.
Дон Смарт отправи към Джордж поглед, пълен със студено предизвикателство.
— Благодаря ви, инспектор Бенет. Бенет с две „т“ ли се пише? — беше единственият му отговор.
— Да — отвърна Джордж. — Други въпроси?
— Ще пресушавате ли резервоарите в мочурищата? — Това пак беше Колин Лофтъс.
— Ще ви уведомяваме за всички предприети мерки, както и кога те ще бъдат осъществени — каза въздържано Мартин. — А сега, ако няма други въпроси, възнамерявам да закрия пресконференцията.