Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]

— Веднъж ми каза нещо, Пол. Преди години. Сега аз ще ти го кажа. — Протегна се и постави ръката си върху рамото на Янсън. — Възмездие няма. Не и на Земята. Освен в романите. На този свят има само удари и ответни удари, и контраудари на ответни удари. Но истинско възмездие, в неговия чист вид от нашите фантазии, не съществува.

— Знам.

— Хелън е мъртва, Пол.

— Така ли. Сигурно затова не отговаря на телефонните ми обаждания.

С тъпия си хумор искаше да прикрие едно огромно море от мъка и болка, но не се получи.

Кацарис дори не мигна, но стисна рамото на Янсън по-здраво.

— Не съществува нищо — нищо, което може да ти я върне. Прави каквото сметнеш за нужно с фанатиците от Кагама, но не забравяй това.

— Минаха пет години оттогава — каза тихичко Янсън.

— А чувстваш ли ги като пет години?

— Все едно, че беше вчера — прошепна той.

Никой командир не разговаряше така с подчинените си. Така един мъж разговаряше само с човек, когото смяташе за най-близък на света, човек, когото не можеше да излъже. Въздъхна тежко.

— Страхувам се, че ще действам безразсъдно и ще иззема функциите на Бог по отношение на терористите, които убиха жена ми.

— Не — отвърна Кацарис. — Страхувам се, че в яростта си може да си въобразиш, че единствият начин да се реваншираш за смъртта на Хелън е да се оставиш на терористите да те убият.

Янсън поклати глава енергично, но се замисли дали нямаше зрънце истина в думите на Кацарис.

— Никой няма да умре тази нощ — каза той.

И двамата знаеха, че това бяха по-скоро ритуални слова на самоуспокоение, отколкото оценка на възможностите.

— Цялата ирония се състои в това, че Хелън изпитваше симпатия към Кагама — каза Янсън след кратка пауза. — Не към терористите от ФОК, разбира се, а към обикновените кагамци. Ако беше жива, не се съмнявам, че щеше да се присъедини към усилията на Новак за постигане на мирно споразумение. Халифа е архиманипулатор, но той дължи съществуванието си на това, че тези хора наистина са неоправдани.

— Ако сме дошли със задачата да оправяме социалните проблеми, значи сме се въоръжили не с оборудването, което ни е необходимо — Тео прекара пръст по острието на боен нож, пробвайки остротата му. — Да не забравяме, че Питър Новак вече опита и видяхме докъде го докара това. Влизаме и излизаме. Вмъкваме се и след това се измъкваме.

Янсън кимна.

— Ако всичко мине добре, няма да останем повече от сто минути в Анура. Ако отново се наложи да се оправяме с тия хора, поне ще имаме опит.

— Ако стигнем до такъв етап — отвърна му Кацарис мрачно, — значи всичко ще се е прецакало.

— Нямам нищо против да се поразходя с това маце — каза Хонуана с възхищение. Заедно с Янсън и Хенеси стояха в мрачния хангар, а очите им още привикваха с тъмнината след яркото слънце отвън.

ВА-609 беше хидроплан като излезлите от употреба „Оспрей“, но снабден с перки за вертикално излитане и кацане, които можеха да се нагласят и в хоризонтално положение, така че машината да функционира и като самолет с фиксирани крила. Компанията „Бел/Огъста“ беше изработила фюзелажа не от стомана, а от специална сплав, която правеше самолета толкова лек, че той можеше да прелита четири-пет пъти по-дълги разстояния в сравнение с конвенционалните модели при еднакъв разход на гориво. Неговата подвижност щеше да се окаже решаваща за успеха на мисията.