Тетрарх [bg]

— Какво става? — кресна Там. — Адютанте, далекогледа ми!

Войникът дотича. Генералът грабна приспособлението от ръцете му и нетърпеливо го разпъна.

— Не си прави труда — уморено каза скрутаторът. — Това е асфалтово езеро, покрито с пръст. Кланкерите няма да се измъкнат. Скоро лиринксите ще го подпалят.

Тримата останаха да наблюдават безплодните опити на машините да се измъкнат. Операторите скоро се отказаха, изоставиха кланкерите си и в отчаянието си се покатериха върху тях, за да достигнат стабилна земя. Някои успяха, но повечето потънаха в лепкавината, пленени досущ като машините си.

Войниците зад тях бяха засипани с градушка от катапултни снаряди. По-малко от половината батальон успя да избяга от обгърнатия в дим и прах ад.

Там се отдалечи с мрачно изражение. Скоро дотича вестоносец.

— Полето внезапно изчезна, сър. — Той подаде на Флид запечатан плик. — А това е съобщение от Ейрин Мас.

— Виждам — навъсено отвърна скрутаторът. — Лиринксите накъсаха силите ни, обезкуражиха ни и ни накараха да се усъмняваме в земята под всяка своя следваща стъпка. Какво следва сега? Всеобща атака или още от същите тактики?

— Зависи какво целят — рече Иризис, раздаваща силен черен чай.

Флид прочете съобщението, сетне изпразни чашата си на една глътка.

— Мас твърди, че лиринксите възнамеряват да довършат тайния си проект, а после да унищожат армията ни, за да могат да напреднат на изток. — Скрутаторът хвърли писмото в близкия мангал. — Лошо. Лиринксите изчерпват прекалено много от полето. Цяло чудо е, когато кланкерите ни достигат половин мощност.

— Все пак, с помощта на аахимите…

Ксервиш се изплю презрително.

— Витис полага символични усилия, въпреки че неговите конструкти разполагат с предостатъчно енергия. Освен това подозирам…

Иризис го погледна подканящо.

— Щом ситуацията стане критична, той ще се оттегли незасегнат, а после ще поиска ние да изпълним своята част от сделката. Тогава ще бъдем наистина безсилни, за да го спрем. Трябва да действам незабавно.

— Как?

— Всичко или нищо.

— Искате да кажете…

— Да. Ще потърсим възлопресушителя. Тази нощ.

— Но нали не съществува таен път, през който да проникнем?

— Мас все пак е открил. — Флид бе стиснал устни. — Макар че този метод не е особено таен. Освен това изисква прилагането на определена скрутаторска магия.

— Значи не може да е толкова страшно.

— На твое място не бих изразил подобна увереност.

— Защо?

— Още не съм открил начин да се върнем.

— Върнем? Но вие не бива да се жертвате, Ксервиш. Вие сте незаменим.

— Съветът ми нареди. Освен това никой друг не би могъл да те отведе до мястото. Тръгваме веднага след залез-слънце.

Той се зае да съставя поредната бележка.