Светилата [bg]

— Не.

— И въпреки това освен днешните обвинения Джордж Шепард многократно е отправял намеци за душевното ви състояние, нали така?

— Да, той твърди, че съм луда.

— Разговаряли ли сте някога с Джордж Шепард?

— Не.

— Имали ли сте някакво вземане-даване от каквото и да е било естество с него?

— Не.

— Знаете ли защо Джордж Шепард е тъй враждебно настроен към вас?

— Не — отвърна тя. — Нищо лошо не съм му направила.

— Разбрах обаче, че имате общ познат — рече Муди. — Прав ли съм?

— Да — кимна Анна. — Ах Сук. Китаец. Държеше пушалнята в Кънери и ми беше близък приятел. Беше застрелян на двайсети март. От Джордж Шепард.

Брохам скочи.

— Шепард разполагаше със заповед за задържането му и действаше като представител на полицията. Господин Муди си позволява да петни честта…

— Знам за заповедта, господин Брохам — прекъсна го Муди. — Повдигам въпроса, защото според мен общият познат представлява важна брънка между подсъдимата и тъжителя.

— Продължете, господин Муди — обади се съдията намръщено.

Брохам седна.

— Какво свързваше тъмничаря Шепард с Ах Сук? — попита Муди.

— Ах Сук е бил обвинен в убийството на брата на господин Шепард — отвърна Анна с ясен глас. — В Сидни. Преди петнайсет години.

В залата изведнъж се възцари гробна тишина.

— И как е приключил процесът?

— Ах Сук е бил оневинен в последния момент — отговори Анна. — И е бил освободен.

— Господин Сук ли ви е разказвал за това?

— Той не говореше много добре английски, но често споменаваше за „отмъщение“ и „убийство“. Понякога говореше насън. Тогава не всичко ми беше ясно.

— В тези моменти, за които става дума, как ви се струваше господин Сук?

— Напрегнат — отвърна Анна. — Може би дори изплашен. Чак после си дадох сметка за това. Разбрах за брата на господин Шепард едва след убийството на Ах Сук.

Муди се обърна към съдията и вдигна един лист.

— Защитата предоставя на вниманието на съда описание на процеса, публикувано на девети юли 1854 година в „Сидни Хералд“. Оригиналът се намира в архива на „Крайбрежна“, това е заверен препис.

Той пусна листа по веригата насядали на масата мъже, за да го предадат на съдията, и се обърна отново към Анна.

— Тъмничарят Шепард знаеше ли, че сте били близки с господин Сук?

— Това не беше тайна — отговори тя. — Почти всеки ден се отбивах в пушалнята, а друга пушалня в Кънери нямаше. Бих казала, че всички го знаеха.

— Ходенето ви там дори ви е донесло едно определено прозвище, нали?

— Да — кимна Анна. — Всички ме наричаха Анна Китайската.

— Благодаря, госпожице Уедърел. Това е всичко.

Муди се поклони на съдията, който се взираше в преписа на материала в „Сидни Хералд“, и седна.

Брохам, за когото това отклонение беше дошло като твърде неочаквана изненада, поиска отново да разпита Анна по повдигнатия от защитата въпрос. Съдията обаче отхвърли искането му.