Светилата [bg]

— Във вас ли беше и вечерта на четиринайсети януари?

— Не. Бях го оставила в „Скарата“. Под възглавницата.

— Но всъщност сте работили вечерта на четиринайсети януари, нали?

— Бях с господин Стейнс.

— Не това ви питам — рече Брохам. — Работехте ли вечерта на четиринайсети януари?

— Да.

— И въпреки това твърдите, че сте оставили пистолета в стаята си.

— Да.

— Защо?

— Не смятах, че ще ми трябва.

— Но това е било необичайно, по принцип оръжието е трябвало да бъде с вас.

— Да.

— Някой може ли да потвърди къде се е намирал пистолетът онази вечер?

— Не — отвърна Анна. — Освен ако не е надникнал под възглавницата ми.

— Куршумът, изваден от рамото на господин Стейнс, е от точно такъв пистолет — продължи обвинителят. — Вие ли сте простреляли господин Стейнс?

— Не.

— Знаете ли кой го е направил?

— Не, господине.

Брохам отново се изкашля в шепа.

— Вечерта на четиринайсети януари знаехте ли на каква точно сума възлиза имуществото на господин Стейнс?

— Знаех, че е богат — отговори тя. — Всички го знаеха.

— Разговаряли ли сте с господин Стейнс онази нощ или някой друг път за намереното злато в дома на господин Кросби Уелс?

— Не. Никога не сме говорили за пари.

— Никога ли? — вдигна вежди Брохам.

— Господин Брохам! — обади се съдията.

Обвинителят сведе за миг глава.

— Кога научихте за първи път за намеренията на господин Стейнс, описани в този документ?

— Сутринта на двайсети март — отвърна Анна. Тя се поотпусна, отговорът на този въпрос беше многократно репетиран. — Капеланът донесе акта за дарение в „Скитническа слука“ и аз веднага отидох в съда да разбера какво означава. Господин Фелоус потвърди, че документът е редовен и изряден. Каза, че може да излезе нещо, тоест че имам право да предявя претенции към златото. След това се съгласи да отнесе от мое име документа в банката.

— И какво стана след това?

— Уговорихме се да се срещнем отново в пет часа в съда. Аз се върнах следобед и седнахме да поговорим. И тогава припаднах.

— На какво се дължеше припадъкът ви?

— Не зная.

— Били ли сте под въздействието на някакъв опиат или на алкохол?

— Не — отвърна Анна. — Бях абсолютно трезва.

— Някой може ли да го потвърди?

— Сутринта бях с отец Девлин, а следобеда прекарах в „Скарата“ при господин Клинч.

— В показанията си пред съда господин Шепард споменава, че във въздуха се е усещала силна миризма на лауданум — изтъкна Брохам.

— Навярно се е объркал — предположи Анна.

— Вие сте зависима от опиата, нали така?

— Не съм пипвала лулата, откакто се пренесох при госпожа Уелс — заяви твърдо тя. — Не съм пушила опиум от деня, в който ме пуснаха от затвора и обявих траур.

— Позволете ми да поясня, вие твърдите, че не сте докосвали опиум под никаква форма от припадъка си на четиринайсети януари, така ли?