Легенди за Войната на разлома

Джими реши, че старецът още държи да си получи среброто. Ако прекратеше разговора, сигурно щеше да наплюе и него. „И тогава ще трябва да го убия. Или себе си“. Толкова гнусна беше представата да бъде заплют от Невил Белята.

— Чувал ли си някой да е успял да избяга — бавно повтори той въпроса си.

Старият просяк погледнала една страна и поклати глава.

— Има ли някакъв изход оттам, който да не пазят? — попита отчаяно Джими.

— Единственото, което знам, е дупката в пода на голямата килия. — Невил се изкиска и го погледна злобно. — Но едва ли ще ти хареса: в тая дупка пикаем.

Джими само го зяпна и се замисли трескаво. Нямаше да му хареса, но можеше да се окаже възможност.

— Тя в градската канализация ли води? Или цитаделата си има отделен отходен канал към залива?

Невил пак се изсмя и Джими реши, че старият тъпак се забавлява от този разговор много повече, отколкото се полагаше.

— Откъде да знам? — отвърна троснато Невил. — Да не мислиш, че съм си следил пикнята да видя накъде отива? Дупката е само ей толкоз голяма! — Вдигна ръце и показа кръг колкото чиния и сърцето на Джими отново се сви.

— Ей! — Невил го сръга в ребрата. — Може Праведника да знае някой изход. Що не питаш него? — И се засмя дивашки.

Младият крадец стана и понечи да си тръгне.

— Ей! — викна просякът. — Парите ми къде са? — И протегна костеливата си ръка.

Джими му подхвърли сребърната монета, която бе предложил отначало.

— Чакай бе! — викна троснато Невил Белята. — Щеше да ми дадеш още! Така се спазарихме.

— Спазарихме се, ако реша, че сведенията ти са ценни, да ти дам повече — хладно отвърна Джими. — Дай нещо, което мога да използвам.

Старецът заръмжа и го изгледа сърдито, но нещо накара момчето да изчака.

— До каналите води — най-сетне отстъпи Невил. — Но тунелът е подровен наполовина, не е безопасен.

— А дупката? — попита Джими. — Човек може ли да слезе през нея?

Невил заобръща насам-натам глава, уж възмутен от безкрайните му въпроси, но накрая кимна.

— Била е по-голяма. Запълнили са я с парчета камъни и мазилка. Голяма е колкото да се провре някой по-мършав. Като я ритнеш хубаво два пъти, ще се отвори достатъчно някой да изпълзи долу, ако не му е много голям тумбакът.

Нещо просветна в ума на Джими и той зяпна стария просяк.

— Ти си я използвал! — изръмжа той обвинително и го посочи с пръст. — Използвал си шахтата, за да избягаш!

Невил замаха с ръце като луд, в смисъл „разкарай ми се от главата и ме остави на мира, инак ще си изпатиш“ — ход, който бе усъвършенствал в дългата си кариера от разправии с публиката, но Джими не се впечатли.

— Престани! — Загледа го начумерено, докато старецът не се укроти и също не го погледна сърдито. — Така. Сега ми кажи всичко, което искам да знам, и ако се окаже истина, ще ти дам ето това. За миг в ръката му блесна злато. — Но ако излезе лъжа, не получаваш нищо.

Една жълтица бе цяло състояние за човек като Невил. Можеше да му донесе петдесет халби бира, че даже и сто, от най-гадната, която продаваха в Бедняшкия квартал. Той взе да смуче беззъбите си венци и да премисля.