Страхът на мъдреца (Част I)

— Какво ще правим половин час двамата? — попита той.

— От последните ни уроци мина много време — Баст дръпна един дървен стол изпод малкото бюро и седна на края му. — Можеш да ме научиш на нещо.

— Уроци — замислено повтори Квоте. — Можеш да почетеш от „Целум Тинтуре“.

— Реши — умолително каза Баст, — толкова е отегчително. Нямам нищо против уроците, но трябва ли те да включват и книги?

Тонът му накара съдържателя да се усмихне.

— Тогава урок с главоблъсканица?

На лицето на Баст се появи широка усмивка.

— Добре, чакай да помисля за момент. — Квоте потупваше с пръст устните си, докато очите му обхождаха стаята.

Не след дълго погледът му беше привлечен от тъмния сандък, който стоеше до леглото.

— Как би отворил моя сандък, ако искаше да го направиш? — небрежно го посочи той.

— Тройно заключеният ти сандък ли, Реши? — Изражението на Баст стана леко неспокойно.

Квоте погледна своя ученик и след това избухна в смях.

— Моят какво? — невярващо попита той.

Помощникът му се изчерви и сведе поглед.

— Аз така го наричам — смотолеви той.

— Както е тръгнало с имената… — поколеба се съдържателят и на устните му заигра усмивка. — Не мислиш ли, че е малко детинско?

— Ти си този, който го направи, Реши — начумери се Баст. — Трите ключалки и скъпото дърво — не съм виновен, че името му звучи като нещо от приказките.

Квоте се наведе напред и сложи извинително ръка върху коляното на помощника си.

— Името е хубаво, Баст. Просто малко ме изненада, това е всичко. — Той отново се облегна назад. — И така, как би се опитал да ограбиш тройно заключения сандък на Квоте Безкръвния?

Баст се усмихна.

— Когато го казваш по този начин, звучиш като някой пират, Реши. — Той замислено погледна сандъка в другия край на стаята. — Предполагам, че и дума не може да става да ти поискам ключовете? — попита накрая.

— Точно така — отвърна Квоте. — За целта, ще предположим, че съм загубил ключовете. Дори още по-добре — да предположим, че съм умрял и сега си свободен да си пъхаш носа в моите тайни.

— Това е малко зловещо, Реши — меко го упрекна помощникът му.

— Животът е малко зловещ, Баст — отбеляза съдържателят без никаква следа от веселост в гласа. — Най-добре започни да свикваш с това. — Той махна с ръка към сандъка. — Хайде, любопитен съм да видя как ще се справиш с този малък костелив орех.

Баст му хвърли потиснат поглед.

— Главоблъсканиците са по-лоши и от уроците с книги, Реши — рече той и отиде при сандъка.

Той го побутна лениво с крак, след което се наведе и огледа двете ключалки — едната от тъмно желязо, а другата от лъскава мед. Натисна с пръст заобления капак и сбърчи нос.

— Не мога да кажа, че това дърво ми харесва, Реши, и определено не ми се струва честно, че си сложил желязната ключалка.