Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— И какво от това? Не е ли за предпочитане да се контролира тълпата, както го правя аз, а не както би го направил княз Мервейн?
— На това няма как да се възрази — съгласи се Бейд.
— Идат — каза Алтал и посочи към площада. Там се бяха появили неколцина мъже с коси, вили и брадви. — Сега е по-добре да се прибера. Ще бъда до прозореца. Той е непосредствено зад теб, на около метър и половина над главата ти. Ако нещо не се получи както трябва, ще те изтегля през него. Да направим една последна репетиция. Играта е сложна, така че трябва да сме сигурни във всяка стъпка.
— Вече я репетирахме десетина пъти, Алтал — каза Бейд.
— Нищо, братко Бейд. Значи ти ще излезеш пред входа на храма, за да посрещнеш Арган и Коман, когато стигнат стълбите. Елиар ще бъде при вратата. Арган и Коман ще прекосят площада и ще започнат да те ругаят и да те заплашват.
— И Коман ще подслушва всичките ми мисли — добави Бейд.
— Няма да успее. Лейта ще го заглуши. След това започва интересното. Арган ще поиска да влезе в храма и ти ще го поканиш да направи това. В следващия момент ще направиш стъпка вдясно, за да им дадеш път.
— Знам. В същия момент Елиар ще отвори вратата на храма и ще се премести вляво от нея.
— Виждам, че си запомнил всичко — каза Алтал. — Интересно. Истинската цел на всичко това е Елиар да застане между Арган и Коман и тълпата, която ги следва. Когато Елиар извади Ножа, Арган и Коман ще побягнат в една посока, а тълпата — в противоположната. На Еми не й трябва тълпа в храма, докато работи там. После ти ще произнесеш своята малка проповед пред тълпата и ще се присъединиш към дамите в храма. И не се туткай, Бейд. Еми няма да може да започне да изпарява Арган, докато ти си там. Всичко ли запомни?
— Толкова пъти съм го репетирал, че мога да го направя и насън.
— По-добре не го прави насън. Дръж очите и ушите си отворени. Ако се случи нещо неочаквано, ще се наложи и ние да направим малки промени в сценария. И ще правиш каквото ти кажа, без да питаш и без да мислиш.
— Не прекаляваш ли, любов моя? — промърмори Двейя.
— Понякога се налага някои неща да се набиват в главата на Бейд, Еми — отвърна той. — Често е склонен към творчески изяви. Лейта как се справя?
— Знае, че това, което й предстои да направи, е наложително. Помогни й, доколкото можеш.
Той кимна и зае мястото си до прозореца.
Облечените в червено палачи на Арган бяха в челната редица на настъпващата тълпа. Площадът пред стълбището на храма се изпълни с въодушевено простолюдие. После Арган и Коман тръгнаха към храма.
— Дръж се, Бейд! — каза Алтал на приятеля си. — Не забравяй, че не могат да ти направят нищо.
— Разбрах — отвърна Бейд.
Алтал се обърна към Елиар и му подвикна:
— Ти вече слез долу. Постарай се да не биеш на очи.
— Знам какво трябва да направя, Алтал — отвърна Елиар и нахлузи на главата си качулката на сивото расо. После отвори вратата до прозореца и зае позиция до входа на храма.
Арган и Коман стигнаха стълбите.
— Махай се оттам, ако ти е мил животът! — изкрещя Арган на Бейд.
— Какво искате? — попита подчертано официално Бейд.
— Това вече би следвало да си го разбрал, приятелче — иронично викна Арган. — Ще превземем храма. Махай се, докато все още можеш. От този момент единствената църква в Перквейн е църквата на червените раса.
Войнствено настроената тълпа започна да реве и да пристъпва напред.
— Сигурен ли си, че желаеш точно това, Арган? — попита Бейд.
— Той вече ми принадлежи. Магу е мой и ще управлявам Перквейн от храма.
Бейд се поклони и каза:
— Тук съм, за да служа. Храмът те очаква. — После направи крачка вдясно, за да даде път на натрапниците.
Арган и Коман започнаха да се изкачват по стълбите. Жреците с червени раса и тълпата ги последваха.
Бейд леко се извърна и даде знак на Елиар.
Младият арумец разтвори широко тежките врати на храма, направи крачка вляво и сведе почтително глава.
Арган и Коман направиха крачка назад. През отворените врати се виждаха бушуващи пламъци и се разнасяха жаловити стенания и писъци, които се чуха и на площадката пред храма. Ужасеното простолюдие се отдръпна.
— Няма ли да влезете? — обърна се Бейд към изпълнената с ужас тълпа.
— Това е само зрителна измама! — извика пискливо Арган. — Това е само илюзия!
— Ти си бил в Нагараш и друг път, братко Арган — каза Бейд. — Чудесно знаеш, че това, което виждаш, е реалност, а не илюзия.
През това време Елиар се разхождаше небрежно сред колоните от лявата част на вратата. Когато стигна до мястото, което Алтал бе белязал с боя върху мраморната плоча, погледна към прозореца и кимна.