Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Тогава се дръж като баща — подканих го аз. — Поне го гледай в очите, докато говори.
— Такъв съм — отвърна ми генералът. — Не мога да се променя.
— Нито пък аз, татко — тихо каза Джордан.
Селистайн се изправи и с гневен израз на лицето се приближи към съпруга си.
— Нима не разбираш, Рембърт? Всичко е толкова ясно. Никой не можеше да бъде друг и да действа различно от това, което е. Съдбата е слугиня на характера. Наемна помощница и нищо друго. Ти самият не си се променил и на йота, откакто те срещнах. Погледни се. Каква чиста душа. Света вода ненапита! Виж само колко си закостенял. Много добре знам какво искаш ти! Не е нужно да те питам. Ти не мислиш, Рембърт, ти боравиш единствено с клишета. Искаш да видиш сина си зад решетките. Искаш да изгние в затвора.
— Мамо, аз съм монах — обади се Джордан. — Килиите не ме плашат. Те не са нищо друго, освен място за молитва.
— Но, Джордан, ти беше откраднат от мен — проплака тя. — Никога няма да му простя това. Нито ще простя на себе си, че допуснах това да стане. Развеждам се с баща ти заради срама, който ми причини — срам и изнемога.
— И бъркаш, Селистайн — рече генералът. — Ти не обичаш Джордан повече от мен. Само така изглежда. Това е всичко.
— Продължавай, генерале — подкани го Майк Хес, но думите му прозвучаха повече като заповед, отколкото като молба.
— Обичам Джордан не по-малко от жена си. Но в рамките на собствените си убеждения. Аз умея да предвождам момчета в битки. Малцина могат да се похвалят с тази дарба. Лесно общувам само с войници. Един добър баща не би могъл да бъде толкова добър войник.
Баща ми удари чукчето и взе думата.
— Рембърт, ти не си вече морски пехотинец. Всичко свърши. Кажи сега какво ще правим с Джордан.
— Ще го държа отговорен — отвърна генералът.
— Днес видях нещо, което ме изненада — продължи баща ми и най-неочаквано ме погледна. — Джордан те уважава много повече, отколкото Джак мен. Вижда се с просто око. Но като че ли това не означава нищо за теб.
— Джордан бе възпитан да различава доброто от злото — рече генералът, — но когато родината го призова, той не откликна.
— За Виетнам ли намекваш? — попита Кейпърс.
— Да, за Виетнам — отвърна генералът. — Човек не си избира кога да се роди, но съм благодарен, че не съм част от вашето поколение, което и една война не можа да преглътне.
— Рембърт, не се излагай! — скастри го баща ми.
— Да се излагам ли? — попита генералът с леден глас.
— Джордан дойде тук, защото искаше да ти разкаже своята история — каза съдията. — Всички ние сме второстепенни герои.
— Маккол, ти се би с германците в Европа. Наградиха те с орден. Какво мислиш тогава за Джак и другите, за начина, по който реагираха, когато родината ги призова?
— Аз нямаше да постъпя като тях — призна баща ми.
— Ето, видя ли?
— Но нека бъдем справедливи. Ние ги мерим с аршин, който отдавна е излязъл от употреба — каза съдията. — Синът ми Джак отстояваше собствените си убеждения. Защото така е научен. Така го възпитахме.
— Лентата е на свършване — провикна се Майк. — Трябва ни край, завършек.
Генералът се изправи и отиде до Джордан, който го гледаше с немигащ поглед.
— Ти каза в началото, че това е нещо като съд — обърна се генералът към Майк. — Искам да гласуваме за това дали Джордан е виновен или невинен.
— Добре — отвърна Майк. — Аз казвам: невинен.
— Невинен — почти едновременно се обадиха Ледар и Селистайн.
— Невинен — казаха абатът и отец Джуд.
— Невинен — повториха Бетси и Кейпърс.
— Невинен — каза баща ми, съдията.
— Сега е мой ред — рече генералът и гласът му се разтрепери. — Съжалявам, сине.
Джордан нежно покри устата му с длан.
— Не казвай нищо, татко. Знам как се чувстваш. Дойдох само за да се помиря с теб. Исках да изляза от този театър с мисълта, че вече имам баща. Показах на всички, че не мога да живея без теб.
— Не мога да се променя, сине, такъв съм. Кажи ми, че не беше прав.
— Никак не бях прав, татко — рече Джордан. — Омразата ми към теб ми пречеше да виждам нещата ясно. Трябваше да те послушам, да следвам пътя, който бе предначертал за мен. Америка е добра страна, струва си да умреш за нея, дори когато бърка.
— Стига, Джордан! — обадих се аз. — Това беше една гнусна война. Не му давай да ти натрива носа заради нея.
— Какво да направя, татко? — попита Джордан в очакване на бащината присъда.
— Предай се — каза генералът. — Ако се предадеш, аз ще застана до теб, ще се боря за теб.
Джордан се поклони в знак, че приема волята на баща си. Двамата траписти станаха и тръгнаха към него — слаби, изпити, закалени в молитвите хора. Джордан коленичи и получи благословията им. Тогава абатът рече: