Другата Болейн

— Не съм износила докрай син, но това не е по моя вина — избухна тя. — Катерина също не доноси момче. Нима я нарекохте вещица заради това?

Всички ахнаха. Разнесе се шепот при споменаването на тази страховита дума с такова пренебрежение. Видях как един от присъстващите сви ръката си в юмрук и пъхна палеца си между показалеца и средния пръст, правейки знака за предпазване от вещици.

— Но аз ви родих принцеса — извика Ана. — Най-хубавата принцеса, която някога се е раждала. С вашата коса и очи, без съмнение ваше дете. Когато тя се роди, вие казахте, че е още рано и че ще имаме и синове. Тогава не се страхувахте от сянката си, Хенри!

Тя беше почти съблякла малкото момиченце и сега го държеше пред него, за да я огледа. Хенри се дръпна уплашено, въпреки че детето каза: „Папа!“ и протегна ръчички към него.

— Кожата й е безупречна, няма и петънце по тялото й, нито знак където й да е! Никой не може да ми каже, че това дете не е било благословено от Бога. Никой не може да ми каже, че тя няма да стане най-великата принцеса, която тази страна някога е имала! Аз ви дадох тази благословия, това красиво дете! И ще ви дам още! Можете ли да я погледнете, без да си кажете, че тя ще има брат, красив и силен като нея?

Принцеса Елизабет огледа неумолимите лица. Долната й устна потрепери. Ана я държеше в обятията си, а лицето й беше приканващо и предизвикателно. Хенри ги погледна и двете, после отмести поглед от жена си и не обърна внимание на невръстната си дъщеря.

Мислех си, че Ана ще му се нахвърли яростно, задето нямаше куража да ги погледне в лицата, но когато той извърна глава, гневът й внезапно стихна, сякаш бе разбрала, че той вече е взел решение и че тя ще пострада заради неговата упорита и преднамерена глупост.

— О, Боже мой, Хенри, какво направихте! — прошепна тя.

Той каза само една дума. Каза: „Норфолк!“. Чичо ми стана от мястото си на масата и се огледа за Джордж и за мен, които се навъртахме около прага, без да знаем какво да правим.

— Изведете сестра си — каза ни той. — Не трябваше изобщо да й позволявате да влиза тук.

Ние тихо пристъпихме в стаята. Аз взех малката Елизабет от ръцете на Ана, тя дойде при мен с вик на удоволствие, намести се на хълбока ми и обви ръчичка около шията ми. Джордж обви с ръка кръста на Ана и я изведе от стаята.

Погледнах назад, когато излизахме. Хенри не беше помръднал. Той държеше лицето си извърнато от нас и от малката ни принцеса, докато вратата не се затвори зад нас и ние не останахме отвън, все още без да знаем какво се обсъждаше там, какво бяха решили и какво предстоеше да се случи.