Трилогия Бьорндал

Аделхайд гледаше с невиждащ поглед, облегнала се на канапето, съзерцаваща нищото, и сякаш целият свят бе загубил за нея очертанията си. Всичките й скъпи спомени за Стария Даг бяха избледнели и да, сякаш се бяха омърсили.

Леля й не й остави време да се осъзнае, а продължи:

— Даг си дойде от гората, когато баща му бе вече умрял, и няколко дни седя с часове при него, седя и през цялата последна нощ — страдал е за него, не е проумявал какво става, защото е умрял този, който е движил всичко, даже и него. И болката му се е изостряла още повече от обстоятелството, че е загубил баща си, като не е успял дори да си вземе сбогом с него. След това той нямаше сили за нищо, нито дори да отиде в гората. Но животът ни принуждава да вървим по пътя си и затова този път са помогнали момчетата. Тогава той е забелязал, че ти се занимаваш с длъжниците и приемаш парите. Едва сега най-накрая му е станало ясно, че е бил пренебрегван от баща си и от тебе, много години пренебрегван. Видял те е, че водиш сметките, забелязал е, че си била в течение на тях, а той — не, и че ти в самодоволството си изобщо не виждаш колко дълбоко го наранява това. И тогава той сграбчва в ръцете си всичко, но без никаква вътрешна сигурност. През тази нощ той разбира от книжата, че длъжниците, които са плащали вноските си най-редовно и почтено, докато баща му е бил жив, сега проявяват немарливост, дори нещо повече: мислят, че очевидно Даг не е с всичкия си — точно както ти и всеки друг от имението. С това ситуацията, в която се намира в момента, му се изяснява и той тръгва всеки ден с файтона из околността, за да всява страх сред непочтените длъжници. Това е причината да стане суров и жесток към всеки, за да покаже на всички и преди всичко на самия себе си, че не бива да бъде повече пренебрегван. Твоят мъж не е вече Младия Даг Бьорндал, Аделхайд, който ходеше с пушка на рамо сред свежия въздух на горите, той вероятно е поел по самоубийствения път да потъне в своето упорство, както някога старият в алчността си… Причината за онова, което е станало с парите, дадени на Холдер, може да се крие в голямата обич на Даг към майка му и леля му, но тя може да е и в това упорство. Може би той е видял в тефтерите, че Холдер вече е закъснял с вноските си за минали години и че ти сигурно знаеш за това, докато той дори не е подозирал това. Възможно е гнета му към теб да е бил просто един отдушник по този начин. Всичко, което той е изстрадал заради своята несигурност в течение на дълги години, без да може да прозре причината му, се е насъбрало вероятно сега в омраза към теб. Той има опасни мисли. Това нещо личеше в упорития му инат да изкачи планината, а може би сега е в дъното и на случилото се с Холдер — и на рязката му реплика след нея.