Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Дългият списък от имена, давани на ромите, засилва популярното объркване за техния произход. Гръцката дума atsingani, която пораждат gitans (френски), zingari (италиански), gitanos (испански), zigeuner (немски) и tsigan (руски), е извлечена от името на средновековна манихейска секта от Мала Азия и очевидно това название е погрешно. “Бохемци” и “египтяни” - оттам gyfti (гръцки), gypsy (английски) и faraoni (унгарски) - също се срещат често. “Роми” по-скоро е извлечено от средновековните им връзки с Византийската империя, а не толкова с Румъния. Те самите наричат себе си Rom (единствено число) или Roma (множествено число).
Опитите да бъде регулирано присъствието на циганите номади по законов път са създали широко разнообразие от практики. Един английски закон от 1596 г. прави внимателно разграничение между циганите и обикновените скитници. IPICARO] Група цигани била арестувана в Йоркшир и някои от тях били екзекутирани за черна магия. Но законът позволявал на спазващите закона цигани да пътуват, да практикуват калайджийския си занаят и да получават провизии като заплащане. Подобна протекция била продължена във Франция през 1683 г. Законите от 1761 г. в Австрия се опитват да заселят циганите на постоянни места -но без траен ефект. В Русия Екатерина II се опитала да защити циганите, като им дала статус на “роби на короната”, с който преди това те били удостоени в Молдавия и Влахия. Но също като на евреите на тях им било забранено да влизат в Санкт Петербург. В Нидерландия и няколко германски държави се преследвала политика на пълно изключване.
През XIX и XX век ромите се борили да запазят своя номадски начин на живот, специализираните си занаяти, езика си и своята музика |ï1AMENCO|. Тяхната култура набляга върху окултното, тяхната социална организация - върху изключителното значение на големите семейства и племената, ръководени от “царе” и съдии. Колективните им действия са съсредоточени около ежегодните събирания, които се провеждат на едни и същи места.
406
PESTIS
Сейнт Мари де ла Мер в Шампан например е сцената на ромски фестивал и поклонение, който в началото на всеки месец май води до гробницата на тяхната покровителка Сара. Според легендата Сара била приятелка на Мария Магдалена. Тя спасила група роднини и ученици на Христа от преследване и завела бегълците в Прованс.
През епохата на романтизма ромите били предмет на силно артистично и литературно внимание. Юго, Мериме и Бороу са писали книги с цигански теми. “Scènes de la vie de bohème” на Анри Мюргер (1849) ce радва на огромен популярен успех. Лист пише научен трактат за ромската музика, давайки началото на една мода, която повлиява както на класическия репертоар, така и на забавната музика. “Кармен” на Бизе (1875), базирана върху историята на Мериме, и “Бохеми” на Пучини (1895), базирана върху “Scènes” на Мюргер, са сред най-поставяните опери.
Ромите винаги са били подлагани на тормоз и периодично насилие2. Но цялостният геноцид на циганите, наложен от нацистите, който е огледало на наложеното от тях изтребление на евреите, няма прецедент. Комунистическите режими най-общо бяха безразлични. Следвоенните демокрации се опитаха да комбинират законовото регулиране с хуманитарната толерантност. Но стереотипът за безкоренните, чужди цигани постоянно се появява на повърхността, най-скоро в грозната кампания от 1993 г. срещу търсещите убежище в Германия. Може би е неизбежно това, че обичайно уседналото население в Европа винаги ще изпитва смесица от омраза и очарование към начина на живот, който е толкова фундаментално различен от неговия:
Ела, нека отново да ти прочета отдавна разказаната приказка:
Историята за онзи оксфордски учен беден,
С големи способности и бърз, изобретателен мозък,
Който, уморен да чука на вратата за повишение,
Една лятна утрин забравил За приятелите си и тръгнал да учи циганския фолклор,
И да броди по света с това лудо братство…3
Сърбия била сполетяна от подобна съдба. Притиснати от съседното кралство Унгария, където техните славянски роднини се присъединили към католическото паство, сърбите балансирали между римските и православните си връзки. Страната била обединена най-напред от Стефан I Неман (1114-1200), който задължил Византия да приеме неговата независимост. Най-младият син на Неман, св. Сава (1175-1235), монах на Атон, освободил сръбската църква от Гръцката архиепископия в Охрид. Той убедил брат си, Стефан II, да приеме кралската корона от папата. Средновековна Сърбия достигнала до своя апогей под управлението на жестокия Стефан IV Душан (1308-55). През 1346 г., когато Душан бил коронясан за цар, Сърбия владеела няколко бивши български и византийски провинции на юг; сръбският патриарх управлявал от Печ (Ипек); а имперският Лакопп/к, или кодекс, регулирал администрацията. Душан упражнявал права на сюзерен над младите влашки държавички и дори кроял планове да завоюва Константинопол. Но Сърбия не можела да се сравни с настъпващите отоманци. На 15 юни 1389 г. при Косово, на Косово поле, сръбската армия била разгро-