Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
400
MEDIUM
бентовете” да приеме модерната си форма и функция. В крайна сметка чак през 1593 г. Карол Клузий (1526-1609), професор по медицина в Лайден, получил първите луковици от лалета от Турция и ги посадил в плодотворните цветни градини между Лайден и Хаарлем.
Във всички тези въпроси за националността, ключов елемент е съзнанието. Както обяснява един холандски историк, националността не може да се наблюдава нито в кръвта, нито в почвата, нито дори в езика:
Националността съществува в съзнанието на хората… единствената й възможна естествена среда… Извън човешкото съзнание не може да съществува националност, защото националността е способ за поглед към себе си не като единица, а като an sich. Здравият разум може да открие това и единствената хуманитарна дисциплина, която може да опише и анализира това, е психологията… Тази представа, това чувство за националност, този национален сентимент е нещо повече от характеристика на нацията. Той е самата същина на нацията52.
През XIII век, посред феодалните борби, е много съмнително дали местният патриотизъм на Холандия е могъл да започне да се появява в който и да било смисъл на обща солидарност с Ниските страни като цяло. Триста години преди бурните и формиращи преживявания от Холандския бунт е сигурно, че полуоформените северни провинции, като Холандия, не може да са притежавали много общо съзнание, vis-ä-vis южните провинции*. Единственото заключение, което може да се направи, е, че холандската нация не е съществувала тогава. Това се отнася и за цяла средновековна Европа.
След което някой може да се изкуши да попита къде, ако не в нациите, всъщност е пребивавало съзнанието на хората от XIII век. Единственият отговор трябва да бъде “било е там, където се е намирало”. Средновековните европейци имали съзнанието, че принадлежат към своето родно село или град и към група, притежаваща местен език, чиито членове можели да общуват помежду си, без да прибягват до латински или гръцки. Те осъзнавали, че принадлежат към група от мъже и жени, която признава един и същ господар; към едно социално съсловие, което споделя едни и същи привилегии; преди всичко - към голямата община на християнски свят. Извън това, както скоро щял да го опише най-великият син на 60-те години на XIII в., човек можел да чака само смъртта и Деня на Страшния съд. Тогава човек поне можел да научи към коя от наистина важните социални групи принадлежи - към пътниците върху лодката на прокълнатите, към компанията на покаялите се, плаващи към Чистилището, или може би към Райския хор.
* Vis-ä-vis (фр.) по отношение на - Б. пр.
VI
PESTIS
Християнският свят в криза, около 1250-1493 г.
Съществува усещане за фатализъм по отношение на живота през Късното средновековие. Хората знаели, че християнският свят е болен; знаели, че идеалите от Евангелието на Любовта са далеч от преобладаващата реалност; но не са имали почти никаква представа как да излекуват това. Главната християнска държава, Византийската империя, била смалена до жалки остатъци. Свещената Римска империя не била в състояние да контролира собствените си могъщи васали, да не говорим за това, че не можела да упражнява лидерска роля над другите. Папството попадало в тресавището на политическата зависимост, феодалната раздробеност достигнала до точка, в която всеки град, всяко дребно княжество трябвало да се бори непрестанно за своето оцеляване. Светът бил управляван от разбойничество, суеверия и от чумата. Когато Черната смърт ударила, гневът Божи действително се изливал върху греховете на християнския свят. “Според едно популярно схващане никой след началото на големия Западен разкол не е влязъл в Рая”1.