Орки
- Автор: Николс Стэн
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-673-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Орки». Краткое содержание книги:
Но вгледай се внимателно в това чудовище. И ще видиш, че ти самият си чудовище. Зная, че се боиш от мен. Но и зная, че съм спечелил уважението ти.
Чуй сега историята ми. Почувствай как тупти сърцето ми и бъди благодарен. Бъди благодарен, че не ти, а аз нося меч. Бъди благодарен на орките, родени за войни, предопределени да побеждават и да осигуряват мир на всички.
Тази книга ще промени завинаги отношението ти към орките.
Този път те като че ли се замислиха. Обърнаха се и поеха надолу към Гривеста гледка.
Алфрей дръпна Страк за ръкава.
— Ти… видя ли онзи човек, Серафейм, по време на битката?
Страк се поколеба.
— Не съм сигурен. Стори ми се, че го зърнах, но…
— И двамата дърдорите глупости — прекъсна ги Хаскеер. — Защо му е на този словоплетец да си пъха гагата в боя? Забравете това и да се прибираме. Хайде да видим колко са ни благодарни онези хора там.
Зад портала ги посрещнаха с оглушителни възгласи. Напъхаха в ръцете им халби, подаваха им комати с хляб и печено месо. Хората се скупчиха около тях, пееха и отправяха радостни молитви към небесата.
Изправена в един осветен от факли кръг близо до вира, Криста Галби сияеше от щастие. До нея, пъхнал ръка в окачена на шията му превръзка, стоеше главнокомандващ Релстон. Веднага щом ги забелязаха, двамата им махнаха да се приближат към тях.
— Страк, позволи ми още веднъж да ти изкажа благодарността си — рече Криста. — Нямаше да се справим без вас.
— Нека и аз да се присъединя към думите на Криста — наведе леко глава Релстон. — Предполагам, че никой от вас не е срещал онази свиня, Хоброу?
— Не.
Страк понечи да си тръгне, но Релстон, твърдо решен да се реваншира за предишното си поведение, го улови за ръката и поръча да им донесат още ейл. За първи път на Страк се дощя да откаже освежаващата напитка.
Веднага щом намериха възможност да си тръгнат, те се отправиха към приказния гейзер от светлини на хълма. Орките на Кренад ги изпроводиха с подмятания, че не носят на пиене. Хаскеер не беше единственият, който жадуваше да изтрие усмивките от лицата им.
Навсякъде из града се празнуваше и храмът беше изоставен. Върколаците дори не си направиха труда да прикрият следите си. Веднага щом разбиха вратата, те нахлуха вътре, нападнаха пазачите и ги вързаха.
Спряха едва на прага на голямата зала. Вътре мъждукаха няколко кандила, осветяващи звездата върху колоната. Тя блещукаше в тъмнината.
Койла въздъхна и се приготви да повтори акробатичните си изпълнения от предния ден.
— Остави това — изръмжа Хаскеер, после се засили, удари се в масивната колона и я събори.
Колоната рухна с оглушителен трясък на пода. Ала нямаше кой да я чуе заради глъчката отвън.
Звездата се изтърколи и спря близо до краката на Страк. За миг му се стори, че подскача като звездата от съня му. Ако това беше сън наистина. Той се наведе чевръсто, взе я, прибра я при останалите в кесията и въздъхна:
— Така, а сега да се махаме оттук.
Но когато стигнаха конюшните, Койла го попита:
— Няма ли да вземем Кренад и останалите?
Страк тръшна седлото на гърба на коня си малко по-силно от необходимо. Животното изпръхтя изплашено.
— Съдбата им е в техните ръце — също като нашата. Те искаха свобода. Имат я. Какво ще правят с нея си е тяхна работа. — Той се наведе и завърза отдолу каишите.
— Не и ако Дженеста се появи утре тук — припомни му Алфрей. — Тя ще ги одере живи.
— И какво искате да направя? Да се крия с цяла армия орки? Вижте, и на мен не ми харесва, но нямаме друг избор.
— Нека поне да ги предупредим — предложи Алфрей.
Джъп го подкрепи.
Койла беше по-пряма.
— Все още ли те е страх, че с тях по-лесно ще те намерят?
— И какво, ако е така? — изгледа я гневно Страк. — Да си ме чувала да казвам някога, че възнамерявам да се боря срещу Дженеста? Или въобще да подхващам някаква борба? Всичко, което исках, бе да се измъкнем от тази история живи и невредими. Нека някой друг да развява знамето.
— Значи наистина смяташ да оставиш Кренад на милостта на Дженеста? — произнесе с нескрито отвращение Алфрей. — Не си оркът, за когото те мислех.
Страк пъхна лице в неговото.
— Грешиш. Чуй ме внимателно. Аз съм водач на дружина — ето какъв съм. Ти си този, който се опитва да ме направи нещо друго. Койла, иди да намериш Кренад! Или не, почакай. Аз сам ще го намеря. Само боговете знаят каква ще я оплескате без мен.
Той откри Кренад в една кръчма, където той пееше гръмогласно пиянски песни.
— Ела тук! — повика го безцеремонно Страк.
Кренад бе на твърде висок градус, за да поиска да се раздели с бъчонката, която прегръщаше.
— К’во има?
Страк го изведе навън и потопи главата му в една каца с дъждовна вода. Когато я извади, Кренад гледаше малко по-съсредоточено.
— Така е по-добре. Чуй ме сега, Кренад. В случай че не си забелязал, водачът на втората армия днес беше Дженеста.