Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

На излизане от пристанището забеляза Джонатан Мине, който явно го чакаше. Младият жандарм го поздрави с кимване.

— Откри ли го? — попита Джеймс.

— Да, скуайър. Държи едно малко магазинче в края на кея, отпред виси герб с котва и две кръстосани весла.

— Говори ли с него?

— Не — отвърна Джонатан. — Наблюдавах от разстояние, за да проверя дали магазинчето работи, после дойдох тук.

— Добре — рече Джеймс. — Връщай се към ежедневните си задължения. И не забравяй да благодариш на баща ти, задето забеляза, че този човек се е върнал в града.

Джонатан си тръгна, а Джеймс се замисли как да действа. Поради липса на по-добра възможност избра най-дръзкия подход и тръгна към магазинчето, за което му бе казал Джонатан.

Докато вървеше, се замисли как да подхване разговора. Спря пред вратата, поколеба се за миг, после я побутна, разклащайки окаченото над нея звънче.

Иззад тезгяха излезе мъж на средна възраст, но с вече прошарена коса. Имаше едро, но не затлъстяло тяло. Повдигна вежди и каза:

— Господине, тъкмо смятах да затварям. Не бихте ли наминали утре заран?

— Доналд ли се казваш? — попита Джеймс.

Мъжът кимна и се облегна на тезгяха. На рафтовете зад него бяха подредени стоки, каквито обикновено, се търсеха на пристанището: сандъчета с пирони, въжета, котви, части от такелаж.

— Аз съм скуайър Джеймс от двора на принца — представи се Джеймс, като следеше внимателно каква ще е реакцията.

Лицето на мъжа остана безстрастно.

— Познавам придворния снабдител, момко — отвърна той. — Ако те праща той, казвай за какво си дошъл, че бързам да се прибера вкъщи.

Джеймс се усмихна. Мъжът въобще не се притесни при споменаването на принца, но Джеймс и не очакваше да е иначе.

— Всъщност работата ми е свързана по-скоро със спазването на закона, отколкото със снабдяването на двореца.

Отново никаква реакция.

— Името ти наскоро се появи в списъка.

Този път мъжът като че ли трепна, но лицето му си остана непроменено.

— Какъв списък? — попита той, втренчил в Джеймс сините си очи.

— На хора, убити неотдавна в града.

— А, убийствата ли? И аз чух за тях. Е, както сам виждаш, не съм мъртъв. Не зная как името ми е попаднало в този списък.

— Къде беше през последните пет седмици?

Мъжът се засмя пресилено.

— На гости на семейството ми — нагоре по брега. Предупредих няколко души тук — изненадан съм, че не са казали на жандармите.

— Аз също — сухо каза Джеймс. — Може би ще бъдеш така добър да ме осведомиш на кого по-точно си казал?

Мъжът повдигна рамене.