Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Джеймс, Грейвс, Кет и Лимм стигнаха „Кралски леопард“ и спряха. Двамата пазачи на трапа отдадоха чест, когато Амос излезе лично да посрещне скуайъра на принца.

— Адмирал Траск, позволете да ви представя моите приятели — рече официално Джеймс.

Амос се захили.

— Стига де, нали ги познавам. — Той кимна на Етан Грейвс и Лимм и улови Кет за ръката. — Чух, че се очаквал наследник, а?

— Да — кимна Кет и се изчерви.

Джеймс също се засмя и намигна на Грейвс. Доколкото познаваше Кет, тя никога през живота си не се бе засрамвала от каквато и да било забележка.

— Чудесно, скъпа, защото наредих да ви приготвят каюта — за вас и вашия съпруг. — Той я поведе нагоре по трапа.

— Сбогом, Кет — подхвърли Джеймс.

Тя се обърна и му помаха, а Етани каза:

— Идвам след минутка.

— Лимм, трябва да поговоря с Етан насаме — обърна се Джеймс към момчето.

— В такъв случай, скуайър, желая ви всичко хубаво и ви благодаря за всичко, което направихте за нас. Винаги ще съм ви задължен.

Джеймс се опита да изслуша със сериозен вид думите на младия крадец.

— Тръгвай, Лимм, и се постарай да започнеш живота си наново. Помни: Дърбин не е Крондор. Внимавай да не се изкушиш да кривнеш пак.

— Не се безпокойте, скуайър. Вие сте моят герой и отсега нататък ще следвам вашия пример. Щом вие сте успели да забравите стария начин на живот и да станете почтен човек, и аз ще мога.

— Аз ще го пазя да не кривне от правия път, Джими — обеща Грейвс. — Хайде, тръгвай. — Той побутна младежа към кораба.

Джеймс изчака Лимм да се качи на борда, после дръпна Грейвс настрана от двамата пазачи, бръкна под наметалото си, извади една кесия и му я подаде:

— Вземи.

— Не мога да приема злато от теб, Джими. И без това направи твърде много за нас.

— Ще ти трябва, за да започнеш на чисто. Смятай го за заем.

Грейвс кимна.

— Разбирам. Благодаря ти. — Взе кесията и я прибра в пояса си.

— Амос каза, че познава в Дърбин двама, на които би доверил и живота си. Единият е корабен майстор, а другият — доставчик на храна. И двамата ще могат да носят съобщения на крондорските кораби.

— Вече наруших две клетви — заяви Грейвс. — Какво те кара да мислиш, че няма да наруша и тази към теб?

Джеймс сви рамене.

— Нищо, Етан, освен дето те познавам добре и зная защо си нарушил онези клетви. Излишно е да ти напомням, че гневът на Арута може да те застигне и в Дърбин. Ти си безстрашен човек… — той спря за миг, после добави: — особено когато става въпрос за собствената ти безопасност.

— Сигурно си прав — кимна Грейвс и вдигна глава към борда на кораба, където стояха Лимм и Кет.

— Никой не ги заплашва, Етан — побърза да го успокои Джеймс. — Кълна ти се.

Грейвс видимо се отпусна.

— Искам само да кажа — продължи Джеймс, — че отговорността ни променя. Погледни мен! — Той се захили.

— Някои неща никога не се променят, Ръчице — отвърна бившият бияч и също се засмя. — Какво смяташ да правиш с Уолтър и другите?