Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През последните години на XX в. са се променили много малко неща. Сега, както и преди бюрократичната система в тайните служби е обърната предимно навътре — по-скоро е нащрек за евентуални подривни действия, отколкото за шпионаж, извършен от външни лица. Разпространението на географски карти на градове и села е почти забранено. Правителството ограничава използването на факсови апарати, всички компютърни мрежи се контролират, а достъпът до ИНТЕРНЕТ е строго регламентиран. Всеки, който се опитва да се добере до Интернет или до някоя компютърна мрежа, трябва да премине проверка от службите за сигурност, а връзката се извършва през Министерството на пощите и телекомуникациите или през някое друго оторизирано министерство.
Правителствената агенция Синхуа (Агенция за новини на Нов Китай) филтрира новините от чуждестранните агенции, преди да ги пусне до контролираните от държавата медии. След като провери всички новини, които са подадени към страната, Синхуа изпраща реалистичен бюлетин за световните събития на партийните и политическите лидери. Информацията, за която е преценено, че може да се разпространява, стига до медиите. През 1996 г. Синхуа, позовавайки се на това, че националната сигурност изисква по-строг контрол, ограничава притока на икономически новини, които се разпространяват в китайски банки и финансови фирми — информация за държавни заеми, акции и стоки.
Синхуа е сред няколкото организации за ПРИКРИТИЕ, използвани от китайското разузнаване. Друга такава организация е Асоциацията за приятелство с китайския народ. Студенти, преди всичко завършващи, се използват за шпиони в чужбина. Министерството на външните работи има Бюро за обслужване на дипломатическия корпус, което осигурява на чуждестранните посолства и консулства в Китай чиновници, домашни помощници, шофьори, прислуга и дори бавачки. Всички те се отчитат пред служителите на специалните служби.
Организацията за обслужване на чужденците е преди всичко разузнавателна, а чак след това обслужваща служба. Тя осигурява преводачи на чуждите туристи, особено на журналисти. Това дава възможност да бъдат засичани хората, които разговарят с чужденците, както и да се следи какво си говорят.
Чужденците в Пекин се настаняват в жилища, охранявани от Народната въоръжена полиция. Полицаите редовно докладват за посетителите им, особено ако са китайци. Журналисти и дипломати са под непрекъснато наблюдение от цивилни полицаи, от скрити видеокамери, телефонни устройства за подслушване и микрофони. Хотелите, обслужващи чужденци, също са под наблюдение.
ОБЕКТИТЕ на китайското разузнаване по ред на важност са Русия, Индия, Виетнам и Съединените щати. Като регионална сила Китай съсредоточава усилията си към съседите. Приоритет се дава и на шпионирането на Тибетците.
През 1950 г. Китай нахлува в Тибет и го превръща в своя провинция. Тибетците, които оказват съпротива, или са хвърлени в затвора, или са избити. За да бъдат парирани всички опити за съпротива от тяхна страна, китайците вербуват местни агенти, обучават ги в шпионаж и ги внедряват на всички равнища в тибетското общество. Информаторите и полицейските им наставници не успяват да спрат антикитайските демонстрации, но задушават въстаническите действия. (Китайците се опитват да отслабят свързващото звено на Тибетците — формата на будизъм, наречен ламаизъм, — но главният религиозен лидер Далай Лама, който по собствено желание избира изгнаничество в Индия, си остава обединяваща фигура.)
Местните хора в Ксинян, главно уйгури и казахи, се обръщат към китайците със старинното им име хан китайци. Пекин потиска бунтовете, като раздава постове в комунистическата партия и политически служби на обучени от Пекин местни хора или на хан китайци. Ксинян е голям проблем за китайските разузнавателни агенции поради езиковите, културните и религиозните бариери между хан китайците и мюсюлманите.
Силите на сигурността отделят много време и средства, за да държат под око дисидентите. Демократично настроени студенти организират през юни 1989 г. митинг на пекинския площад Тянънмън. Те са квалифицирани като контрареволюционери и силите за вътрешна сигурност, включително Народната освободителна армия, го потопяват в кръв. Армията избива стотици, може би дори хиляди, студенти на площада. Хиляди са хвърлени в затвора.