Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Отношенията между Китай и Съветския съюз остават хладни до разпада на съветската империя. През януари 1974 г. китайците изгонват 5-има съветски дипломати за шпионаж. Те засичат и снимат на видеокасета среща между АГЕНТУРИСТИ на КГБ и техен агент в покрайнините на Пекин. Контролираните от държавата средства за масова информация обявяват, че руснаците са получили, но и предали разузнавателни сведения. Били са намерени контрареволюционни материали, радиопредавател и радиоприемник, средства за ТАЙНОПИС, фалшиви задгранични паспорти и пари за финансиране на шпионската дейност, които били заловени веднага от китайски служители на обществената сигурност.
Предавателят е бил настроен на честоти за получаване на инструкции и за изпращане на информация от и за Москва. Шпионинът е Ли Хуншу. Китайците твърдят, че е бил вербуван през 1967 г., минал е през съветска ШПИОНСКА ШКОЛА и през 1971 г. е бил върнат обратно в Китай. Те знаят толкова много за Ли, че според западните разузнавачи той по-скоро е бил ПРЕВЕРБУВАН и най-вероятно е бил ДВОЕН АГЕНТ по времето, когато КГБ организира срещата.
През май 1983 г. китайски официални лица обявяват, че около 200 китайски граждани са арестувани през 1982 г. за шпионаж в полза на Съветския съюз. Подробности са изнесени единствено за Хансон Хуан. Той е роден в Хонконг. Хансон завършва юридическия факултет в Харвард през февруари 1984 г. Преподава право в университета в Пекин и работи като правен съветник към китайска правителствена организация за привличане на чужди капитали. Китайците не посочват за кого е шпионирал Хуан, но се предполага, че е за Съединените щати. Хансон е осъден на 10 години затвор.
Първата стъпка на Съединените щати за официалното признаване на Китай е създадената Служба за връзка в Пекин, оглавявана от ДЖОРДЖ БУШ, който по-късно става ДЦР. Служители на ЦРУ работят в тази служба и досега. Заедно с откриване на посолствата в двете страни се разменят и военни мисии към тях. По традиция военните аташета са „шпиони джентълмени“ и са с дипломатически имунитет. Но Китай не спазва традициите и през януари 1996 г. изгонва американския военновъздушен аташе без никакви дипломатически любезности.
В Китай е трудно да се получи дори и сравнително обикновена информация. Имената на разузнавателните агенции, но не и дейността им се променят често от съображения за сигурност. Информацията за структурата на китайското разузнаване е твърде оскъдна до разкритията, направени през 1985 г. от изменника Ю Дзънсан — бивш началник на Бюрото по международни въпроси към Министерството за национална сигурност (МНС) — основната китайска разузнавателна агенция. (Ю Дзънсан вероятно е разкрил ЛАРИ УТАЙ ЧЪН, дългогодишен служител на ЦРУ, арестуван за шпионаж през 1985 г.)
МНС е подвластно на Министерството за обществена сигурност (МОС). Едва през 1983 г. получава статут на отделно министерство.
МНС поема много от задълженията на МОС, включително наблюдението в страната. МНС поддържа бюра в Тайван, Хонконг и Макао и в Министерството на външните работи, чрез което осъществява операции в чужбина. Две агенции на МНС в Пекин имат съвсем невинни имена: Пекински колеж за международни отношения — школа по шпионаж за служителите на МНС, и Институт за съвременни международни отношения — център за анализ, който публикува секретното списание Съвременни международни отношения, предназначено за по-висши служители. В института се обучават и агенти на МНС, които се изпращат в чужбина от Отдела по разузнаване към Министерството на външните работи и Бюрото за външни връзки към Министерството на отбраната.
Рутинната полицейска дейност се извършва от МОС и Народната въоръжена полиция — 1,2 млн. офицери, Гранични войски и охрана на правителствени сгради и чуждестранни посолства. Китайците, които имат контакти с чужденци, се наблюдават от Бюрото за политическа сигурност. Комунистическата партия също наблюдава хората — работници от една и съща служба се настаняват да живеят в определени жилищни райони. Така например служителите на външното министерство на ниско и средно равнище живеят даже в едни и същи блокове. Ако там влезе непознат, той веднага се забелязва и веднага се докладва по етапния ред на партийната йерархия и на служителите по сигурността.
В книгата си „Китайската цивилизация и бюрокрация“ („Chinese Civilization and Bureaucracy“, 1964) Етиен Балаз описва Китай от времето, преди Западът да го „открие“ през XVII в. като страна на селяни, управлявани от бюрократична система, чиито „пипала достигат навсякъде. Те се докосват до всеки член на обществото и до всяка сфера на живота. Нищо не може да им убегне. Дори най-малкото отклонение от предначертаните пътеки трябва да бъде проверено, за да не доведе до бунт. Всяко отцепление, колкото и незначително да е, трябва да се избегне, защото това заплашва цялата система“.