Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Нощта се спусна и мъглите я заобиколиха. Те я пазеха, криеха я, даваха й сила…
Елънд Венчър седеше зад едно бюро под нея, под същия този прозорец, който се бе строшил, когато Вин хвърли тялото на убиеца през него. Не я беше забелязал. А и кой би могъл, когато един Мъглороден е във вихъра си? В известен смисъл тя бе като някоя от създаваните призрачни сенки от Единайсетия метал. Безтелесна. Нещо, което би могло да съществува.
Би могло…
Трудно беше да подреди в главата си събитията от последния ден, а все още не се бе опитала да разбере чувствата си. Може би затова не бе посмяла да слезе при Елънд.
Гледаше го как седи и спокойно нанася бележки в малкия си тефтер. Срещите му, изглежда, бяха преминали успешно — всички бяха склонили да го признаят за крал. Но Марш смяташе, че зад това съгласие се крият политически игри. Благородниците смятаха Елънд за марионетка, която ще могат да контролират, а сред главатарите на скаа вече се образуваха фракции.
Ала за Елънд по-важното бе, че най-сетне има възможност да прокара своите нови закони. Да създаде идеалното управление, да приложи на практика наученото от философите. Сигурно щеше да срещне огромни затруднения и Вин подозираше, че в края на краищата ще трябва да се примири с нещо много по-реалистично от идеалистичната си мечта. Но това нямаше особено значение. Той щеше да бъде добър крал.
„Разбира се, сравнена с лорд Владетеля, дори прашинка пепел би била добър крал…“
Искаше да отиде при него, да се спусне в топлата стая, но… нещо я задържаше. Беше преживяла твърде много обрати в живота си, твърде много емоционални сривове — както аломантични, така и неаломантични. Вече не знаеше какво точно иска, дали да е Вин, или Валет — и дори коя от двете да бъде в този момент.
Усети хладния допир на мъглата в тихата нощ. Мъглата, която й даваше сили, пазеше я, криеше я… дори когато не се нуждаеше от нито едно от трите.
„Не мога да го направя. Онази, която ще е с него, няма да е като мен. Тя ще е илюзия, мечта. Аз съм дете, израснало в сенките, момиче, което трябва да остане само. Не го заслужавам.
Не заслужавам Елънд“.
Това беше краят. Както бе предвидила, всичко се промени. Истината бе, че от нея нямаше да излезе благородна дама. Време беше да се върне към онова, за което я биваше. Да е сянка сред сенките, далече от балове и забави.
Време беше да си върви.
Обърна се, готова да си тръгне, и преглътна сълзите, ядосана на себе си. Тръгна с прегърбени рамене по металния покрив и постепенно се изгуби в мъглата.
Но изведнъж…
„До сетния си дъх се кълнеше, че си издъхнала от глад преди години“.
В цялата тази бъркотия едва не бе забравила думите на инквизитора за Рийн. Сега обаче споменът я накара да се замисли. Мъглите я застигнаха, обгърнаха я, кълбяха се около нея.
Рийн не я бе изоставил. Беше попаднал в плен при инквизиторите, които търсеха незаконороденото дете на своя враг. И те го бяха измъчвали.
А той бе умрял, за да я опази.
„Рийн не ме е предал. Все ме заплашваше, но не го е направил“. Макар да не беше идеалният брат, беше я обичал.
Един глас зашепна в мислите й. Гласът на Рийн. „Върни се“.
Преди да размисли, тя се втурна назад, към отворения прозорец, и метна монета на пода.
Елънд извърна учудено глава и погледна монетата. Вин се спусна секунда по-късно — Тласна се внимателно, за да стъпи на здравия си крак.
— Елънд Венчър — каза тя и го погледна право в очите. — Има нещо, което исках да ти кажа от известно време. — Спря, премигна и преглътна сълзите си. — Четеш прекалено много. Особено в присъствието на дами.
Той се засмя, скочи и я стисна здраво в прегръдката си. Вин затвори очи и се остави на топлината му да я погълне.
И осъзна, че винаги е искала само това.
Ars Arcanum
Допълнителни авторови бележки за всяка глава в тази книга заедно с нередактирани сцени и подробна информация за света можете да откриете на адрес www.brandonsanderson.com