Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
Айла все още стоеше пред пещерата, когато с невиждащ поглед той мина край нея.
— Аз съм мог-ърът. Ти си вождът. Заповяда Айла да бъде прокълната със смъртно проклятие. Сторено е — рече с жестове Гуув, после обърна гръб на вожда на клана.
Отначало никому не се вярваше. Прекалено бързо стана. Тези неща не се правеха така. Брун щеше да го обсъди, да го премисли, щеше да подготви Клана за това. Какво бе сторила? Държа се дръзко с вожда и това бе провинение, но заслужаваше ли за това да я осъдят на смърт? Тя просто бе се изправила в защита на Креб. А какво и бе сторил Брод? Отнел и бе детето и бе прогонил стария магьосник от огнището му, за да и отмъсти. И сега никой от тях нямаше огнище. Защо му трябваше на Брод да го прави? Защо трябваше да я проклина? Духовете винаги са били благосклонни към нея, тя носеше късмет, докато Брод не каза, че иска да я прокълне, докато не заповяда на мог-ъра да я прокълне. Брод им докара това нещастие на главите. Какво щеше да стане сега с тях? Брод бе разгневил закрилящите ги духове и после бе пуснал на свобода злите. А и стария магьосник бе мъртъв, Великият Мог-ър вече не можеше да им помогне.
Айла бе потънала в скръбта си и не съзнаваше бързите промени, които бушуваха около нея. Видя Брод да заповядва да я прокълнат и Гуув да му казва, че е сторено, но погълнатото и от печал съзнание отказваше да го възприеме. Бавно истината проблясваше в съзнанието и. Когато я осъзна напълно с всичките и последствия, ударът бе съкрушителен.
„Прокълната? Смъртно проклятие? Защо? Какво толкова лошо съм сторила? Как се случи толкова бързо?“ И Кланът не можеше да го проумее по-бързо от нея. Не бяха дошли на себе си още от земетресението. Айла се взираше в тях със слисана незаинтересованост, докато един след друг очите им се изцъкляха и ставаха невиждащи. „Ето, минава Круг. Кой ще го последва? Ука. Сега пък Друуг, но Ага я няма още. Ето я и нея, не може да не ме е видяла как я гледам.“
Айла не предприе нищо, докато погледът на Уба не стана празен и не взе да оплаква майката на малчугана, който държеше в ръце. „Дърк! Рожбата ми, синът ми! Прокълната съм, вече няма да го видя. Какво ли ще стане с него? Остана само Уба. Тя ще се погрижи за него, но може ли да се опълчи срещу Брод? Брод го ненавижда, само защото е мой син. Обезумяла, Айла се огледа и зърна Брун. Брун, Брун ще може да защити Дърк. Никой друг, освен Брун не може да го защити.“
Айла се втурна към непоколебимия, неуязвим, чувствителен мъж, който до преди ден бе вожд на Клана. Падна в нозете му на земята и сведе глава. Само миг и трябваше да осъзнае, че той никога няма да я потупа по рамото, той се взираше над главата и в огъня зад нея. Ако поискаше, очите му можеха да я видят. „Той ме вижда, мислеше си Айла. Знам, че ме вижда. Креб помнеше всичко, което му казах, както и Иза.“
— Брун, знам, че ме мислиш за мъртва, за дух. Не отвръщай очи! Моля те, не отвръщай очи! Всичко стана много бързо! Ще си тръгна, обещавам да си тръгна, но се страхувам за Дърк. Брод го мрази, знаеш, че е така. Какво ще стане с него, след като Брод е вожд? Дърк е от Клана, Брун. Ти го прие. Моля те, Брун, закриляй Дърк. Само ти можеш да го сториш. Не позволявай на Брод да го тормози!
Брун бавно извърна гръб на умоляващата го жена, като отвръщаше втренчените си очи, сякаш променяше гледната си точка, но не като че ли отбягваше да я погледне. Но тя зърна едва доловимия проблясък в очите му, знак, че я е разбрал, както и намек за кимане. Това и стигаше. Той щеше да закриля Дърк, беше обещал на духа на майката на момчето. Вярно бе, че стана твърде бързо, не бе имала време да го помоли преди това. Поне толкова щеше да измени на решението си да не се меси на Брод. Нямаше да позволи на сина на стопанката си да стори нещо със сина на Айла.
Айла стана и закрачи целеустремено към пещерата. Не бе решила да напусне, преди да каже на Брун, че ще го стори, но след като веднъж го изрече, най-сетне се реши. Скръбта и около смъртта на Креб бе избутана в далечно ъгълче на ума и за да бъде извадена по-късно, когато оцеляването и не бе в опасност. Щеше да потегли, може би за света на духовете или пък за някое друго място, но нямаше да тръгне на път неподготвена.