Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
— Решението да се преместиш е мое! — зажестикулира властно Брод, ядосан от отказа на Гуув. Когато бе съгледал хромия старец, облегнат на тоягата си, да се взира гневно в него, изведнъж бе осъзнал, че великият мог-ър вече не е магьосник. Какво толкова му се плашеше на този обезобразен, сакат старец? Беше направил предложението без много-много да му мисли като очакваше, че Гуув ще се хване за най-благоприятното място в пещерата, както Ворн се бе хванал за възможността да получи по-висок ранг. Смяташе, че това ще заздрави предаността на новия мог-ър към него, ще накара Гуув да се чувства задължен. Брод бе пропуснал в сметките си предаността и обичта на Гуув към учителя си. Брун вече не можеше да се сдържа и тъкмо да проговори, но Айла го изпревари.
— Брод! — извиси глас от място Айла. Той вирна глава.
— Не можеш да сториш това! Не можеш да накараш Креб да се изнесе от огнището си! — Затрополи към него обзета от справедлив гняв. — Нему е нужен закътан дом! В дъното е много ветровито. Знаеш колко страда през зимата — Айла бе забравила, че е жена от Клана, сега бе знахарката, която защитаваше пациента си. — Правиш го само и само да ме нараниш. Опитваш се да си отмъстиш на Креб, понеже той се грижеше за мен. Не ме е грижа какво ще сториш с мен, Брод, но остави на мира Креб! — Бе застанала пред него, извисила се над главата му и ядосано жестикулираше пред очите му.
— Кой ти е дал разрешение да говориш, жено! — разбесня се Брод. Замахна към нея със свит юмрук, но тя го видя и избегна удара му. Брод се изненада, че ръката му попадна в празно пространство. Бяс смени изненадата му и той и се нахвърли.
— Брод! — Викът на Брун, го закова на място. Твърде много бе свикнал да се подчинява на този глас, особено, когато се извисеше гневно. — Това е огнището на Мог-ър, Брод, и ще бъде негово огнище докато умре. И без да ускоряваш смъртта му, като го местиш, той много скоро ще умре. Дълго и вярно е служил на този Клан и си е заслужил това място. Що за вожд си ти? Що за мъж си ти? Възползваш се от поста си, за да си отмъстиш на една жена? Жена, която никога нищо не ти е сторила, Брод, не би могла, дори и да се опита. Ти не си никакъв вожд!
— Не, ти си този, който отсега нататък не е никакъв вожд, Брун — след първоначалния импулс да се подчини, Брод си бе възвърнал съзнанието за положението си и това на Брун. — Сега аз съм вожд! Вече аз взимам решенията! Ти все заставаше на нейна страна, все я закриляше. Е, сега повече не можеш да я закриляш! — Брод губеше самообладание, жестикулираше бясно с мораво от гняв лице. — Тя ще прави каквото аз кажа, иначе ще я прокълна! И не с временно проклятие! Току-що видя с очите си безочието и и пак се застъпваш за нея. Няма да търпя това! Отсега нататък няма! Заслужава да я прокълна. И ще я прокълна! Какво ще кажеш за това, Брун? Гуув! Прокълни я! Прокълни я! Сега, веднага! Искам веднага да я прокълнеш. Никой няма право да казва на този вожд какво да прави, а най-малкото една грозна жена. Разбра ли ме? Прокълни я, Гуув!
Креб се опитваше да привлече вниманието на Айла от мига, когато се спусна към Брод, опитвайки се да я предупреди. За него нямаше значение къде ще живее, отпред или в дъното на пещерата, за него бе все едно. Обзеха го подозрения още в мига, когато Брод заяви, че ще вземе Айла за втора жена. Подобно решение изискваше прекалено голяма отговорност от Брод и той не би го взел без основание. Но подозренията му не го бяха подготвили за последвалата грозна сцена. Когато видя Брод да заповядва на Гуув да я прокълне и последните му съпротивителни сили го напуснаха. Не искаше да гледа повече, обърна им гръб и се затътри в пещерата. Айла вдигна очи тъкмо когато той изчезваше в дупката на пещерата.
Креб не бе единственият разстроен от сблъсъка. Суматохата обхвана целия Клан — жестикулираха, крещяха, безредно трополяха наоколо. Някои нямаха сили да гледат, а други се бяха ококорили с невярващ унес в зрелището, на което никой от тях не бе очаквал да стане свидетел в живота си. Техният живот бе твърде подреден, твърде сигурен, твърде обвързан с традиции, обичаи и навици.
Безразсъдните и неправилни решения на Брод, разделящи Айла и сина и, ги изненадваха, потресени бяха колкото от противопоставянето на Айла на новия вожд, толкова и от намерението на Брод да премести Креб, слисани бяха колкото от гневното изобличение от страна на Брун на мъжа, когото току-що бе направил вожд, толкова и от необузданото поведение на Брод, поискал Айла да бъде прокълната начаса. Но го очакваха и нови беди.
Айла трепереше толкова силно, че не усети люшкането под краката си, докато не видя хора да се прекатурват, неспособни да запазят равновесие. Лицето и отразяваше слисаните изражения на останалите, преминаващо в страх и после в смъртен ужас. Едва тогава дочу далечното, ужасяващо боботене, идещо от недрата на земята.