Героят на времето

После падна върху него.

Винаги бе твърдял, че не е войник. Но всеки път, когато го казваше, съдбата го принуждаваше да оборва собствените си думи. Истината бе, че през последните няколко години бе участвал в повече сражения, отколкото би било разумно, ако държеше да оцелее.

Важното бе, че познаваше някои основни движения — а с помощта на ферохимията това бе напълно достатъчно. Набирането на тегло увеличи плътността на тялото и костите му и му помогна да не се нарани, докато падаше върху войника. Със задоволство чу под себе си хрущене, докато натежалото му тяло смазваше Петия. Стражниците използваха каменни Истински тела, но дори това не беше достатъчно срещу теглото му.

Сейзед спря да черпи тегло от металоема и вместо това се зае да го пълни, олекотявайки с невероятна бързина тялото си. Докосна с крак стоманената ключалка и почерпи бързина. Изведнъж стана по-пъргав и от най-бързия човек. Докато се изправяше, другите четирима стражници се обърнаха изненадано към него.

Щом възстанови нормалното си тегло, той спря попълването на железния металоем, пресегна се със смайваща скорост и вдигна чука на поваления войник. Не разполагаше с повече сила, но пък имаше бързина. Стовари чука върху рамото на една кандра, като натрупа тежест, за да усили инерцията на удара.

Костите на кандрата се строшиха. Сейзед се пресегна с крак към ключалката, извлече последните остатъци бързина, приклекна, замахна и строши с чука коленете на двете кандри, които се опиваха да го нападнат със своите чукове.

Те извикаха и паднаха тъкмо когато запасът му от бързина се изчерпи.

Сейзед се изправи. ТенСуун бе скочил върху последния стражник и го бе притиснал към земята.

— Аз пък те имах за книжник — рече кучето, докато Петият под него хленчеше уплашено.

Сейзед захвърли чука настрани и каза:

— Така е. На мое място Вин отдавна щеше да е напуснала този затвор. А сега, мисля, трябва да се заемем с тези… — И кимна към повалените Пети, които с мъка движеха натрошените си крайници.

ТенСуун кимна и даде знак на един от другарите си да му помогне с поваления войник. Останалите се скупчиха да помагат, но хвърляха боязливи погледи към коридора.

— Какво правиш тук, ФхорКууд? — обърна се ТенСуун към пленника. Сейзед държеше под око останалите Пети и се наложи да удари с чук един, когато се опита да избяга.

— Мръсен Трети — процеди през стиснати зъби ФхорКууд.

— Само че този път ти си предателят — отвърна със злобна усмивка ТенСуун. — КанПаар ме обявява за нарушител на Договор, а след това сваля от власт Първите, така значи? Ако светът не наближаваше свършека си, бих намерил това дори за забавно. Бързо казвай какво сте направили!

Сейзед забеляза нещо. В ямата до неговата имаше някой. Той се наведе, познал плътта, която се мяркаше долу. Безформена и безцветна… донякъде като мъх.

— ТенСуун! — извика той. — Може би Първото поколение са още живи. Ела да погледнеш.

ТенСуун се приближи до решетката, надникна и озъби кучешката си паст.